Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.7
Деванагари
पृथुरुवाच
अहो आचरितं किं मे मङ्गलं मङ्गलायना: ।
यस्य वो दर्शनं ह्यासीद्दुर्दर्शानां च योगिभि: ॥ ७ ॥
अहो आचरितं किं मे मङ्गलं मङ्गलायना: ।
यस्य वो दर्शनं ह्यासीद्दुर्दर्शानां च योगिभि: ॥ ७ ॥
Стих
пр̣тхур ува̄ча
ахо а̄чаритам̇ ким̇ ме
ман̇галам̇ ман̇гала̄яна̄х̣
яся во даршанам̇ хй а̄сӣд
дурдарша̄на̄м̇ ча йогибхих̣
ахо а̄чаритам̇ ким̇ ме
ман̇галам̇ ман̇гала̄яна̄х̣
яся во даршанам̇ хй а̄сӣд
дурдарша̄на̄м̇ ча йогибхих̣
Дума по дума
пр̣тхух̣ ува̄ча — цар Пр̣тху каза; ахо — о, Господи; а̄чаритам — дела; ким — какви; ме — от мене; ман̇галам — добра участ; ман̇гала-а̄яна̄х̣ — о, олицетворение на благостта; яся — заради които; вах̣ — с вас; даршанам — среща; хи — несъмнено; а̄сӣт — стана възможна; дурдарша̄на̄м — които трудно могат да бъдат видени; ча — също; йогибхих̣ — от великите йогӣ мистици.
Превод
Цар Пр̣тху каза: О, велики мъдреци, олицетворение на благостта, дори йогӣте мистици трудно могат да ви видят, защото вие рядко се показвате пред очите на другите. Не мога да си представя какви благочестиви дела трябва да съм извършил, за да ме удостоите с милостивото си присъствие, без да съм положил никакви усилия за това.
Пояснение
Когато в духовния ни живот се случи необикновено събитие, трябва да знаем, че това се дължи на агя̄та-сукр̣ти – благочестиви дела, които някога несъзнателно сме извършили. Да видиш с очите си самата Върховна Божествена Личност или чист предан на Бога, не е обикновено събитие. Когато ни се случват такива неща, трябва да знаем, че причина за тях са добрите дела, които някога сме извършили. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28): йеш̣а̄м̇ тв анта-гатам̇ па̄пам̇ джана̄на̄м̇ пун̣я-карман̣а̄м. Само този, който напълно се е освободил от последиците на греховните си постъпки и извършва единствено благочестиви дела, може да отдава предано служене. Маха̄ра̄джа Пр̣тху вършел добро през целия си живот и въпреки това недоумявал с какво е заслужил да види Кума̄рите. Той не можел да си представи какви благочестиви дела трябва да е извършил, за да се срещне с тях. Това показва скромността на цар Пр̣тху, който бил толкова благонравен, че самият Бог Виш̣н̣у дошъл при него и му открил, че след време ще го посетят Кума̄рите.