Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.50

Маха̄ра̄джа Пр̣тху бил монарх с дълбоко чувство за отговорност и изпълнявал едновременно задълженията на кш̣атрия, на цар и на предан на Бога. Тъй като бил постигнал съвършенство в преданото служене за Бога, той безукорно можел да изпълнява предписаните си задължения в съответствие с времето и обстоятелствата, със своето финансово положение и с личните си възможности. Във връзка с това е важна думата карма̄н̣и. Дейностите на Пр̣тху Маха̄ра̄джа не били обичайни, защото били посветени на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите да не отхвърлят онова, което е благоприятно за преданото им служене, нито да смятат дейностите в преданото служене за плодоносни дейности. Обикновеният човек работи, за да изкара пари, които да похарчи за сетивни удоволствия. Преданият може да извършва същите дейности по същия начин, но неговата цел е да удовлетвори Върховния Бог, затова дейностите му не трябва да бъдат смятани за обикновени.

И така, делата на Пр̣тху Маха̄ра̄джа не били обикновени, а духовни и трансцендентални, защото с тях той се стремял да удовлетвори Бога. Както Арджуна, воинът, трябвало да се сражава, за да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а, така и Пр̣тху Маха̄ра̄джа изпълнявал задълженията си на цар само заради удоволствието на Кр̣ш̣н̣а. Всичко, което той правел като император на света, било достойно за поведението на чист предан. Затова един поет ваиш̣н̣ава е казал: ваиш̣н̣авера крия̄-мудра̄ вигйе на̄ буджха̄я – никой не може да разбере действията на чистия предан. Те може да изглеждат обикновени, но в тях е скрит много дълбок смисъл, защото са посветени на удоволствието на Бога. Човек трябва да е много вещ в духовното знание, за да може да разбере постъпките на ваиш̣н̣авите. Маха̄ра̄джа Пр̣тху не си позволявал да действа вън от системата на четирите варн̣и и четирите а̄шрама, въпреки че бил ваиш̣н̣ава парамахам̇са, т.е. отвъд всички материални дейности. За да управлява света, той действал от позицията на кш̣атрия, но в същото време оставал над тези светски дейности, защото удовлетворявал Върховната Божествена Личност. Той прикривал природата си на чист предан и играел ролята на могъщ и справедлив цар. С други думи, Маха̄ра̄джа Пр̣тху никога не действал заради собственото си сетивно наслаждение; всичките му дейности имали за цел да доставят удоволствие на сетивата на Бога. Това е посочено много ясно в следващата строфа.