Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.35
Деванагари
तत्रापि मोक्ष एवार्थ आत्यन्तिकतयेष्यते ।
त्रैवर्ग्योऽर्थो यतो नित्यं कृतान्तभयसंयुत: ॥ ३५ ॥
त्रैवर्ग्योऽर्थो यतो नित्यं कृतान्तभयसंयुत: ॥ ३५ ॥
Стих
татра̄пи мокш̣а ева̄ртха
а̄тянтикатайеш̣яте
траиваргьо 'ртхо ято нитям̇
кр̣та̄нта-бхая-сам̇ютах̣
а̄тянтикатайеш̣яте
траиваргьо 'ртхо ято нитям̇
кр̣та̄нта-бхая-сам̇ютах̣
Дума по дума
татра — там; апи — също; мокш̣ах̣ — освобождение; ева — несъмнено; артхе — заради; а̄тянтикатая̄ — най-важното; иш̣яте — прието по този начин; траи-варгях̣ — останалите три: религията, материалното благополучие и сетивното наслаждение; артхах̣ — цел; ятах̣ — откъде; нитям — постоянно; кр̣та-анта — смърт; бхая — страх; сам̇ютах̣ — привързан.
Превод
От четирите принципа – религия, икономическо процъфтяване, сетивно наслаждение и освобождение – човек трябва да се отнася най-сериозно към освобождението, защото постигнатото в другите три сфери ще бъде унищожено от неумолимия закон на природата – от смъртта.
Пояснение
Човек трябва да се отнася много сериозно към постигането на мокш̣а (освобождение), дори ако за това трябва да пожертва другите три цели. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам Сӯта Госва̄мӣ казва, че човек не трябва да следва религиозните принципи с идеята да постигне материално благополучие. Тъй като сме много привързани към сетивното наслаждение, ние се обръщаме към Бога и ходим в храмовете и църквите, за да искаме от него материални неща. На свой ред материалното процъфтяване не трябва да се превръща в средство за постигането на сетивни наслади. Всичко трябва да бъде устроено така, че накрая да можем да постигнем освобождение. Затова в тази строфа се подчертава значението на мокш̣а, освобождението. Постиженията в останалите три сфери са материални и затова рано или късно биват унищожени. Дори ако успеем да спечелим много пари и да се затрупаме с вещи, смъртта ще ни раздели с тях. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че смъртта е самата Върховна Божествена Личност, която най-накрая отнема на материалистите всичко, което са придобили. Но от глупост ние не мислим за това. От глупост не се боим от смъртта и не помисляме, че тя ще ни отнеме всичко, което сме постигнали по пътя на дхарма, артха и ка̄ма. Чрез дхарма, благочестиви дейности, можем да се издигнем до райските планети, но това не означава свобода от капана на раждането, смъртта, старостта и болестите. Основната идея на тази строфа е, че можем да жертваме интересите си, свързани с траиваргя – религиозността, материалното благополучие и сетивното наслаждение, – но в никакъв случай не бива да жертваме каузата на освобождението. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) е дадено следното определение за освобождението: тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити. Живото същество е постигнало освобождение, когато никога повече не е принудено да приема материално тяло, след като напусне сегашното си. Според имперсоналистите освобождението означава сливане с битието на безличностния Брахман. Но това сливане всъщност не е мокш̣а, защото тези, които го постигат, отново са принудени да се върнат в материалния свят. Затова човек трябва да търси подслон при Бога, Върховната Личност, и да му отдава предано служене. Това е истинското освобождение. И така, човек не трябва да отдава голямо значение на благочестивите дейности, икономическото развитие и сетивното наслаждение, а трябва да се стреми да постигне Бог Виш̣н̣у и духовните му планети, най-висша от които е Голока Вр̣нда̄вана, обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ето защо движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-ценният дар за онези, които се стремят към истинско освобождение.