Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.33

Гя̄на, знание, означава човек да разбере изначалната си природа, а вигя̄на е практическото приложение на това знание. Живото същество, което е получило човешко тяло, трябва да се издигне до равнището на гя̄на и вигя̄на, но ако човек не се възползва от изключителната възможност да придобие знание и с помощта на духовния учител и ша̄стрите да се научи как да го прилага на практика, в следващия си живот той ще трябва да се роди сред неподвижните същества. Неподвижни живи същества са хълмовете, планините, дърветата, растенията и др. Това равнище на съществуване се нарича пӯнята̄м, или мукхята̄м – спиране на всички дейности. Философите, които лансират идеята за спиране на дейностите, се наричат шӯнява̄дӣ. Естествената еволюция на човека води до постепенно трансформиране на дейностите в предано служене. И въпреки това някои философи, вместо да пречистят дейността си, се опитват да превърнат всичко в нула, т.е. да постигнат пълно бездействие. В състояние на бездействие се намират дърветата и планините. Това е един вид наказание, наложено им от законите на природата. Ако не се стремим да изпълним мисията на своя живот – да постигнем себепознание, – природата ще ни накаже, като ни постави в тела на дървета и планини и ни лиши от възможност да действаме. Затова тук са осъдени дейностите, насочени към сетивно наслаждение. Човек, който постоянно мисли за пари и сетивни удоволствия, върви по път, водещ към гибел. Цялото човечество днес върви по този път. Хората са готови на всичко, за да се сдобият с пари: да работят, да просят, да вземат на заем, да крадат, – така че да могат после да ги харчат за сетивни наслади. Такава цивилизация е най-голямото препятствие по пътя към духовното себепознание.