Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.32
Деванагари
नात: परतरो लोके पुंस: स्वार्थव्यतिक्रम: ।
यदध्यन्यस्य प्रेयस्त्वमात्मन: स्वव्यतिक्रमात् ॥ ३२ ॥
यदध्यन्यस्य प्रेयस्त्वमात्मन: स्वव्यतिक्रमात् ॥ ३२ ॥
Стих
на̄тах̣ паратаро локе
пум̇сах̣ сва̄ртха-вятикрамах̣
яд-адхй аняся преяствам
а̄тманах̣ сва-вятикрама̄т
пум̇сах̣ сва̄ртха-вятикрамах̣
яд-адхй аняся преяствам
а̄тманах̣ сва-вятикрама̄т
Дума по дума
на — не; атах̣ — след това; паратарах̣ — по-голямо; локе — в този свят; пум̇сах̣ — на живите същества; сва-артха — интерес; вятикрамах̣ — препятствие; ят-адхи — освен това; аняся — други; преяствам — по-привлекателни; а̄тманах̣ — за аза; сва — собствен; вятикрама̄т — препятствайки.
Превод
Няма нищо по-вредно за собствения ни интерес от това да мислим други неща за по-привлекателни от себепознанието.
Пояснение
Човешкият живот е предназначен най-вече за постигане на себепознание. Себепознание означава да разберем природата на Свръхаза и на индивидуалния аз, т.е. на Върховната Божествена Личност и на живото същество. Но когато човек се интересува повече от тялото и от сетивните удоволствия, той сам издига препятствия по своя път към себепознанието. Под въздействието на ма̄я̄ той започва да търси сетивни наслади, които всъщност са противопоказни за хората, стремящи се към себепознание. Вместо да се опитва да удовлетворява собствените си сетива, човек трябва с дейностите си да удовлетворява сетивата на Върховната Душа. Всичко, което вършим в противоречие с този принцип, е против собствения ни интерес.