Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.20
Деванагари
अस्त्येव राजन् भवतो मधुद्विष:
पादारविन्दस्य गुणानुवादने ।
रतिर्दुरापा विधुनोति नैष्ठिकी
कामं कषायं मलमन्तरात्मन: ॥ २० ॥
पादारविन्दस्य गुणानुवादने ।
रतिर्दुरापा विधुनोति नैष्ठिकी
कामं कषायं मलमन्तरात्मन: ॥ २० ॥
Стих
астй ева ра̄джан бхавато мадхудвиш̣ах̣
па̄да̄равиндася гун̣а̄нува̄дане
ратир дура̄па̄ видхуноти наиш̣т̣хикӣ
ка̄мам̇ каш̣а̄ям̇ малам антар-а̄тманах̣
па̄да̄равиндася гун̣а̄нува̄дане
ратир дура̄па̄ видхуноти наиш̣т̣хикӣ
ка̄мам̇ каш̣а̄ям̇ малам антар-а̄тманах̣
Дума по дума
асти — има; ева — несъмнено; ра̄джан — о, царю; бхаватах̣ — твое; мадху-двиш̣ах̣ — на Бога; па̄да-аравиндася — на лотосовите нозе; гун̣а-анува̄дане — към възславата; ратих̣ — влечение; дура̄па̄ — много трудно; видхуноти — изчиства; наиш̣т̣хикӣ — несломима; ка̄мам — плътски; каш̣а̄ям — наслоенията на плътските желания; малам — нечисти; антах̣-а̄тманах̣ — от дълбините на сърцето.
Превод
Санат-кума̄ра продължи: О, царю, у тебе вече е заложена склонността да възславяш лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Това влечение се постига невероятно трудно, но когато човек има несломима вяра в Бога, тя сама пречиства сърцето му от плътски желания.
Пояснение
сата̄м̇ прасан̇га̄н мама вӣря-сам̇видо
бхаванти хр̣т-карн̣а-раса̄яна̄х̣ катха̄х̣
тадж-джош̣ан̣а̄д а̄шв апаварга-вартмани
шраддха̄ ратир бхактир анукрамиш̣яти
бхаванти хр̣т-карн̣а-раса̄яна̄х̣ катха̄х̣
тадж-джош̣ан̣а̄д а̄шв апаварга-вартмани
шраддха̄ ратир бхактир анукрамиш̣яти
Когато материалистът общува с предани, по милостта на Върховната Божествена Личност сърцето му постепенно се пречиства от замърсяванията. Както среброто блести, когато е лъснато, така благотворното общуване с преданите пречиства сърцето на материалиста от похотта и материалните желания. В действителност живото същество не е свързано нито със сетивните удоволствия, нито с плътските желания. То просто създава всичко това във въображението си и сякаш го вижда насън. Но като общува с чисти предани, живото същество се пробужда и осъзнало истинската си природа на вечен слуга на Бога, възвръща присъщото си величие. Пр̣тху Маха̄ра̄джа вече бил осъзнал духовната си природа и затова изпитвал естествена потребност да възславя делата на Върховната Божествена Личност. Ето защо Кума̄рите го уверили, че никога няма да стане жертва на илюзорната енергия на Върховния Бог. С други думи, слушането за Бога и възславянето на неговите деяния е единственото средство за пречистване на сърцето от материалните замърсявания. Нито карма, нито гя̄на, ни йога могат да пречистят човешкото сърце, но този, който приеме убежище в лотосовите нозе на Бога, като започне да му отдава предано служене, той лесно се освобождава от всички замърсявания.