Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.23
Деванагари
तस्य मे तदनुष्ठानाद्यानाहुर्ब्रह्मवादिन: ।
लोका: स्यु: कामसन्दोहा यस्य तुष्यति दिष्टदृक् ॥ २३ ॥
लोका: स्यु: कामसन्दोहा यस्य तुष्यति दिष्टदृक् ॥ २३ ॥
Стих
тася ме тад-ануш̣т̣ха̄на̄д
я̄н а̄хур брахма-ва̄динах̣
лока̄х̣ сюх̣ ка̄ма-сандоха̄
яся тушяти диш̣т̣а-др̣к
я̄н а̄хур брахма-ва̄динах̣
лока̄х̣ сюх̣ ка̄ма-сандоха̄
яся тушяти диш̣т̣а-др̣к
Дума по дума
тася — негова; ме — мои; тат — това; ануш̣т̣ха̄на̄т — изпълнявайки; я̄н — това, което; а̄хух̣ — е казано; брахма-ва̄динах̣ — от познавачите на Ведите; лока̄х̣ — планети; сюх̣ — стават; ка̄ма-сандоха̄х̣ — постигайки желаната цел; яся — чиято; тушяти — остава доволен; диш̣т̣а-др̣к — този, който знае съдбините на всички.
Превод
Маха̄ра̄джа Пр̣тху каза: Мисля, че изпълнявайки задълженията, възложени ми като на цар, ще мога да постигна целта, описана от познавачите на ведическите писания. Човек непременно постига тази цел, щом удовлетвори Бога, Върховната Личност, който познава съдбините на всички.
Пояснение
Маха̄ра̄джа Пр̣тху особено подчертава думата брахма-ва̄динах̣ („от познавачите на ведическите писания“). Думата брахма се отнася за Ведите, известни още като шабда-брахма, трансцендентален звук. Трансценденталните звуци не са обикновени звуци, въпреки че може да са записани на обикновен език. Твърденията на Ведите трябва да бъдат приемани като аксиомни, неоспорими истини. Във ведическите писания се съдържа знание от най-различен характер, в това число и за задълженията на царя. Добросъвестният владетел, който отговорно изпълнява отредените му задължения, закриляйки всички живи същества на поверената му планета, се издига до райското царство. Издигането до рая обаче зависи и от степента, до която царят е удовлетворил Върховния Бог. Ако някой съвестно изпълнява дълга си, това не значи, че непременно ще постигне райското царство; всичко зависи от това, дали е удовлетворил Бога. Следователно човек получава резултата, към който се стреми с дейностите си, само ако удовлетвори Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено във втора глава от Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам:
атах̣ пумбхир двиджа-шреш̣т̣ха̄
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
Критерий за съвършено изпълнение на задълженията е удовлетворението на Върховния Бог. Думата ка̄ма-сандоха̄х̣ значи „постигане на желания резултат“. Всички искат да постигнат крайната цел на живота, но многоуважаваните учени в съвременното общество смятат, че човешкият живот няма конкретна цел. Това грубо невежество излага хората на сериозна опасност и прави човешкото съществуване пълно с рискове. Хората не познават законите на природата, които всъщност са дадени от Върховната Божествена Личност. Днешният човек е заклет атеист и не вярва в съществуването на Бога и на неговите закони. Затова той не знае как действа природата. Дълбокото невежество на мнозинството от хората, включително и на така наречените философи и учени, е много опасно, защото хората вече не разбират дали напредват духовно или не. Според Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30) те напредват, но към най-мрачните владения на материалното съществуване. Ада̄нта-гобхир вишата̄м̇ тамисрам. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание беше създадено, за да предостави на философите, учените и на всички останали хора знание за смисъла на човешкото съществуване. Затова всеки трябва да се възползва от възможностите, които то му предлага, и да научи коя е истинската цел на живота.