Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.22
Деванагари
अहं दण्डधरो राजा प्रजानामिह योजित: ।
रक्षिता वृत्तिद: स्वेषु सेतुषु स्थापिता पृथक् ॥ २२ ॥
रक्षिता वृत्तिद: स्वेषु सेतुषु स्थापिता पृथक् ॥ २२ ॥
Стих
ахам̇ дан̣д̣а-дхаро ра̄джа̄
праджа̄на̄м иха йоджитах̣
ракш̣ита̄ вр̣ттидах̣ свеш̣у
сетуш̣у стха̄пита̄ пр̣тхак
праджа̄на̄м иха йоджитах̣
ракш̣ита̄ вр̣ттидах̣ свеш̣у
сетуш̣у стха̄пита̄ пр̣тхак
Дума по дума
Превод
Цар Пр̣тху продължи: По милостта на Върховния Бог аз бях избран за цар на тази планета и ми бе поверен скиптър, за да управлявам своите поданици, да ги защитавам от всички опасности и да им осигурявам възможност за работа според положението им в обществото, устроено в съответствие с предписанията на Ведите.
Пояснение
Смята се, че царят е избран от Върховната Божествена Личност да се грижи за благоденствието на дадената планета. Всяка планета си има владетел, както днес всяка държава е оглавявана от президент. Човек може да стане президент или цар само с позволението на Върховния Бог. Във ведическото общество царят е смятан за представител на Бога и поданиците му го почитат като Бога в човешки образ. Във Ведите е казано, че Върховният Бог се грижи за всички живи същества, и особено за хората, за да могат те да постигнат най-висшето съвършенство. Живото същество получава човешко тяло след много, много животи в низши биологични форми, затова според волята на Върховния Бог, изразена в Бхагавад-гӣта̄, цивилизованото човешкото общество трябва да бъде разделено на четири класи (ча̄тур-варн̣ям̇ мая̄ ср̣ш̣т̣ам и т.н.). Четирите обществени класи – бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри – са естествени разделения на човешкото общество. Както утвърждава Пр̣тху Маха̄ра̄джа в тази строфа, всеки човек трябва да разполага с подходяща работа, която да отговаря на общественото му положение и да му осигурява средства за съществуване. Дълг на царя, респективно на правителството, е да се грижи хората да спазват реда, установен в обществото, и да извършват работа, съответстваща на общественото им положение. В наши дни тази социална система е разрушена до основи, защото правителството и царят повече не се грижат за хората. Днес никой не знае какво значи да бъдеш бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра; всички мислят, че принадлежността към една или друга обществена класа се определя изключително от произхода. Дълг на правителството е да възстанови разрушената обществена структура, деляща хората на класи според вида на извършваната от тях работа и гун̣ите на материалната природа, под чието влияние се намират. Само по този начин човечеството може да стане наистина цивилизовано. Ако в човешкото общество отсъства делението на четири класи, практически то по нищо не се различава от хаотичното, безсистемно общество на животните, в което не може да има мир, спокойствие и процъфтяване. Като съвършен цар, Маха̄ра̄джа Пр̣тху строго следял да се съхрани ведическата социална структура.
Праджа̄яте ити праджа̄. Думата праджа̄ обозначава всички родени. С други думи, Пр̣тху Маха̄ра̄джа осигурявал закрила на всички живи същества, родили се в царството му. Праджа̄ се отнася не само за хората, но и за животните, дърветата и всички други живи същества. Царят е длъжен да осигурява храна и закрила на всички. Глупаците и негодниците от съвременното общество не си дават сметка докъде се простира отговорността на правителството. Животните също са граждани на страната, в която са се родили, и също имат правото да живеят в нея под закрилата на Върховния Бог. Изтреблението им в кланиците има гибелни последствия не само за този, който собственоръчно ги убива, но и за цялата страна и за правителството.