Шрӣмад Бха̄гаватам 4.21.1
Деванагари
Стих
маитрея ува̄ча
мауктикаих̣ кусума-срагбхир
дукӯлаих̣ сварн̣а-торан̣аих̣
маха̄-сурабхибхир дхӯпаир
ман̣д̣итам̇ татра татра ваи
мауктикаих̣ кусума-срагбхир
дукӯлаих̣ сварн̣а-торан̣аих̣
маха̄-сурабхибхир дхӯпаир
ман̣д̣итам̇ татра татра ваи
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея продължи да говори; мауктикаих̣ — с бисери; кусума — от цветя; срагбхих̣ — гирлянди; дукӯлаих̣ — платове; сварн̣а — златни; торан̣аих̣ — арки; маха̄-сурабхибхих̣ — наситени с аромата; дхӯпаих̣ — на благовонията; ман̣д̣итам — украсен; татра татра — навсякъде; ваи — наистина.
Превод
Великият мъдрец Маитрея каза на Видура: Когато царят се върна в престолния град, в негова чест всичко наоколо бе пищно украсено с бисерни нанизи, с венци от цветя, с великолепни тъкани и арки от злато. Навсякъде се носеше сладкият мирис на благовонията.
Пояснение
Истинското богатство са даровете на природата – злато, сребро, перли, скъпоценни камъни, свежи цветя, дървета, коприна. Затова във ведическото общество за украса се използвали именно тези природни богатства, дар от Върховната Божествена Личност. Тяхното присъствие веднага променя съзнанието и одухотворява цялата атмосфера. С такива природни богатства била украсена и столицата на цар Пр̣тху.