Шрӣмад Бха̄гаватам 3.33.29
Деванагари
स्वाङ्गं तपोयोगमयं मुक्तकेशं गताम्बरम् ।
दैवगुप्तं न बुबुधे वासुदेवप्रविष्टधी: ॥ २९ ॥
दैवगुप्तं न बुबुधे वासुदेवप्रविष्टधी: ॥ २९ ॥
Стих
сва̄н̇гам̇ тапо-йогамаям̇
мукта-кешам̇ гата̄мбарам
даива-гуптам̇ на бубудхе
ва̄судева-правиш̣т̣а-дхӣх̣
мукта-кешам̇ гата̄мбарам
даива-гуптам̇ на бубудхе
ва̄судева-правиш̣т̣а-дхӣх̣
Дума по дума
сва-ан̇гам — тялото ѝ; тапах̣ — отречение; йога — йога; маям — занимавайки се с; мукта — разпусната; кешам — косата ѝ; гата — размъкнати; амбарам — дрехите ѝ; даива — от Бога; гуптам — защитена; на — не; бубудхе — тя съзнаваше; ва̄судева — във Върховната Божествена Личност; правиш̣т̣а — погълнати; дхӣх̣ — мислите ѝ.
Превод
Тя постоянно бе погълната от мисли за Върховната Божествена Личност и затова не забелязваше, че понякога косата ѝ е разпусната, а дрехите ѝ размъкнати.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата даива-гуптам, „под покровителството на Върховната Божествена Личност“. Когато човек се отдаде на Върховния Бог и му служи, Богът лично поема грижата за удовлетворяването на неговите потребности; не е нужно преданият да се безпокои за това. Във втора глава от Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че този, който напълно се е отдал на Бога, не се безпокои за изхранването на тялото си. Върховният Бог поддържа съществуването на безброй видове тела и този, който му служи с цялото си същество, няма да бъде лишен от покровителството му. Небрежността на Девахӯти била естествено следствие, защото за тялото ѝ се грижела самата Върховна Личност.