Шрӣмад Бха̄гаватам 3.30.17
Деванагари
शयान: परिशोचद्भि: परिवीत: स्वबन्धुभि: ।
वाच्यमानोऽपि न ब्रूते कालपाशवशं गत: ॥ १७ ॥
वाच्यमानोऽपि न ब्रूते कालपाशवशं गत: ॥ १७ ॥
Стих
шая̄нах̣ паришочадбхих̣
паривӣтах̣ сва-бандхубхих̣
ва̄чяма̄но 'пи на брӯте
ка̄ла-па̄ша-вашам̇ гатах̣
паривӣтах̣ сва-бандхубхих̣
ва̄чяма̄но 'пи на брӯте
ка̄ла-па̄ша-вашам̇ гатах̣
Дума по дума
шая̄нах̣ — лежейки; паришочадбхих̣ — оплакващи; паривӣтах̣ — заобиколен; сва-бандхубхих̣ — от своите роднини и приятели; ва̄чяма̄нах̣ — подтикван от желание да говори; апи — въпреки че; на — не; брӯте — той говори; ка̄ла — на времето; па̄ша — примката; вашам — пленен от; гатах̣ — отишъл.
Превод
Така той се оказва в ноктите на смъртта и лежи на смъртния одър, заобиколен от скърбящи приятели и роднини. Той иска да се обърне към тях, но не може да пророни нито дума, защото вече е пленник на времето.
Пояснение
От благоприличие роднините на този, който е на смъртно легло, идват при него и започват да ридаят на висок глас: „О, татко!“, „О, скъпи приятелю!“, „О, съпруже мой!“ Като ги вижда как скърбят, умиращият иска да се обърне към тях и да им каже желанията си, но тъй като е във властта на времето, т.е. във властта на смъртта, не може да произнесе нито дума и това му причинява непоносимо страдание. Той вече изпитва силни болки, предизвикани от агонията, а сливиците и гърлото му се изпълват със слуз и го задушават. На него и без това вече му е много тежко, а когато чуе и риданията на близките си, болката му става нетърпима.