Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.45
Деванагари
सोऽनन्तोऽन्तकर: कालोऽनादिरादिकृदव्यय: ।
जनं जनेन जनयन्मारयन्मृत्युनान्तकम् ॥ ४५ ॥
जनं जनेन जनयन्मारयन्मृत्युनान्तकम् ॥ ४५ ॥
Стих
со 'нанто 'нта-карах̣ ка̄ло
'на̄дир а̄ди-кр̣д авяях̣
джанам̇ джанена джанаян
ма̄раян мр̣тюна̄нтакам
'на̄дир а̄ди-кр̣д авяях̣
джанам̇ джанена джанаян
ма̄раян мр̣тюна̄нтакам
Дума по дума
Превод
Вечното време няма нито начало, ни край. То е представител на Върховната Божествена Личност, създателят на този свят-затвор. Времето е причина за гибелта на проявения свят, то изпълнява съзидателни функции, като кара един индивид да се появява от друг, и то също така разрушава вселената, унищожавайки дори повелителя на смъртта, Ямара̄джа.
Пояснение
Под влиянието на вечното време, което е представител на Върховната Божествена Личност, бащата зачева син и умира, покосен от неумолимата смърт. Под влиянието на времето умира дори повелителят на безпощадната смърт. С други думи, всички полубогове в материалния свят са смъртни като нас. Ние можем да доживеем най-много сто години, а полубоговете живеят милиони и милиарди земни години, ала въпреки това те не са вечни. В материалния свят никой не живее вечно. Този свят се създава, поддържа и унищожава с едно махване на Върховната Божествена Личност. Затова преданият не желае нищо в материалния свят. Той иска само едно: да служи на Върховната Божествена Личност. Служенето е вечно. Богът е вечен, вечен е и слугата му, и служенето също е вечно.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и девета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Бог Капила обяснява преданото служене“.