Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.33
Деванагари
तस्मान्मय्यर्पिताशेषक्रियार्थात्मा निरन्तर: ।
मय्यर्पितात्मन: पुंसो मयि संन्यस्तकर्मण: ।
न पश्यामि परं भूतमकर्तु: समदर्शनात् ॥ ३३ ॥
मय्यर्पितात्मन: पुंसो मयि संन्यस्तकर्मण: ।
न पश्यामि परं भूतमकर्तु: समदर्शनात् ॥ ३३ ॥
Стих
тасма̄н майи арпита̄шеш̣а-
крия̄ртха̄тма̄ нирантарах̣
майи арпита̄тманах̣ пум̇со
майи санняста-карман̣ах̣
на пашя̄ми парам̇ бхӯтам
акартух̣ сама-даршана̄т
крия̄ртха̄тма̄ нирантарах̣
майи арпита̄тманах̣ пум̇со
майи санняста-карман̣ах̣
на пашя̄ми парам̇ бхӯтам
акартух̣ сама-даршана̄т
Дума по дума
тасма̄т — от него; майи — на мен; арпита — предложени; ашеш̣а — всички; крия̄ — действия; артха — богатство; а̄тма̄ — живот, душа; нирантарах̣ — непрекъснато; майи — на мен; арпита — предложени; а̄тманах̣ — чийто ум; пум̇сах̣ — отколкото онзи; майи — на мен; санняста — посветил; карман̣ах̣ — чиито дейности; на — не; пашя̄ми — Аз виждам; парам — по-велико; бхӯтам — живо същество; акартух̣ — без чувство за собственост; сама — също; даршана̄т — чието зрение.
Превод
Затова Аз считам, че няма по-велика личност от оня, който не отделя своите интереси от моите и затова посвещава единствено на мен всичките си дейности, целия си живот – с две думи, всичко, което притежава, – без нито за миг да прекъсва служенето си за мен.
Пояснение
Думата сама-даршана̄т, която е употребена в тази строфа, означава, че преданият няма никакви користни интереси. Неговите интереси напълно съвпадат с интересите на Върховната Божествена Личност. Бог Чайтаня, който приел ролята на предан, проповядвал същата философия. Той учел, че Кр̣ш̣н̣а е Богът, Върховната Божествена Личност, която човек трябва да обожава, и че интересите на чистите предани са неотделими от интересите на самия Бог.
Понякога от невежество философите ма̄я̄ва̄дӣ твърдят, че думата сама-даршана̄т означава, че преданият трябва да вижда себе си като тъждествен на Върховния Бог. Но това е глупост. Ако човек си мисли, че е равен на Бога, как ще може да му служи? Служенето винаги предполага наличие на господар. За да има служене, трябва да са налице три неща: господар, слуга и самата дейност на служенето. Тук ясно е казано, че човек, който е посветил целия си живот, всичките си дейности, ума и душата си на това да достави удоволствие на Върховния Бог, е най-великият от всички хора.
Думата акартух̣ означава „без собственически инстинкт“. Всеки иска да бъде единственият господар на дейностите си, за да може да се наслаждава на резултатите им. Но преданият няма такива желания. Той постъпва така, както иска Божествената Личност. Преданият е напълно лишен от лични мотиви. Когато Бог Чайтаня проповядвал Кр̣ш̣н̣а съзнание, Той правел това не за да го наричат хората Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Напротив, Той проповядвал, че Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а и затова единствено Кр̣ш̣н̣а трябва да е обект на нашето обожание. Тъй като е доверен слуга на Бога, преданият нищо не върши за самия себе си. С всичките си действия той се стреми да удовлетвори Върховния Бог. Затова тук е казано: майи санняста-карман̣ах̣ – преданият работи, но работи за Върховния Бог. И още: майи арпита̄тманах̣ – „той посвещава ума си на мен“. Това са отличителните черти на предания, който съгласно тази строфа е най-великото създание сред всички човешки същества.