Шрӣмад бха̄гаватам 3.29.23
Текст
ма̄нино бхинна-даршинах̣
бхӯтеш̣у баддха-ваирася
на манах̣ ша̄нтим р̣ччхати
Дума по дума
двиш̣атах̣ – на този, който изпитва завист; пара-ка̄йе – към тялото на друг; ма̄м – на мен; ма̄нинах̣ – отдавайки почитания; бхинна-даршинах̣ – на индивидуалиста; бхӯтеш̣у – към живите същества; баддха-ваирася – на този, който се отнася с неприязън; на – не; манах̣ – умът; ша̄нтим – покой; р̣ччхати – постига.
Превод
Този, който отдава почит на мен, но към телата на другите се отнася с враждебност и завист, е индивидуалист. Той никога не намира покой заради неприязънта, която изпитва към другите живи създания.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужават два израза: бхӯтеш̣у баддха-ваирася („който се отнася към другите с неприязън“) и двишатах̣ пара-ка̄йе („който изпитва завист към телата на другите“). Този, който завижда на другите или се отнася към тях с неприязън, никога не може да изпита щастие. Затова преданият трябва да се научи да гледа правилно на другите. Той не бива да обръща внимание на телесните различия, а трябва да вижда у всички около себе си само неотделимата частица от Върховния Бог и самия Бог в пълната му експанзия, Свръхдушата. Такова е зрението на чистия предан на Бога. Той никога не обръща внимание на тялото на живото същество.
В тази строфа е изразено желанието на Бога да спаси обусловените души, които са затворени в клетката на материалното тяло. От преданите се очаква да осъществят това желание, като го открият на обусловените души и ги просветляват с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така обусловените същества ще се издигнат до равнището на трансценденталното, духовното битие и ще изпълнят успешно мисията на своя живот. Разбира се, за живите същества, които са по-низши от хората, това е невъзможно, но в човешкото общество всички могат да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Низшите живи същества могат да бъдат издигнати до Кр̣ш̣н̣а съзнание с помощта на други методи. Например Шива̄нанда Сена, велик предан на Бог Чайтаня, освободил едно куче от материалния плен, като го хранел с праса̄д. Раздаването на праса̄д, т.е. на остатъците от храната, предложена на Бога, дава възможност на невежите хора и на животните да се издигнат до Кр̣ш̣н̣а съзнание. И наистина, случило се така, че в Пурӣ същото куче срещнало Бог Чайтаня, който го дарил с освобождение от материалния свят.
Тук специално се подчертава, че преданият не трябва да причинява вреда на никого (джӣва̄хим̇са̄). Бог Чайтаня е казал, че преданите не бива да извършват насилие над никое живо същество. Понякога хората питат: щом растенията също имат живот, тогава преданите не извършват ли насилие, като се хранят със зеленчуци? Най-напред, като откъснем малко листа, клонки или плодове от някое дърво или растение, ние не го убиваме. Освен това джӣва̄хим̇са̄ означава, че всяко живо същество в съответствие с миналата си карма трябва да премине през определени видове тела, затова макар всички живи същества да са вечни, никой няма право да нарушава постепенния ход на еволюцията им. Преданият трябва стриктно да следва принципите на преданото служене и да помни, че колкото и нищожно да е едно живо същество, у него присъства Върховният Бог. С други думи, той трябва да осъзнае вездесъщото присъствие на Бога.