Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.20
Деванагари
तस्मिँल्लब्धपदं चित्तं सर्वावयवसंस्थितम् ।
विलक्ष्यैकत्र संयुज्यादङ्गे भगवतो मुनि: ॥ २० ॥
विलक्ष्यैकत्र संयुज्यादङ्गे भगवतो मुनि: ॥ २० ॥
Стих
тасмил̐ лабдха-падам̇ читтам̇
сарва̄ваява-сам̇стхитам
вилакш̣яикатра сам̇юджя̄д
ан̇ге бхагавато муних̣
сарва̄ваява-сам̇стхитам
вилакш̣яикатра сам̇юджя̄д
ан̇ге бхагавато муних̣
Дума по дума
тасмин — върху формата на Бога; лабдха-падам — съсредоточен; читтам — умът; сарва — всички; аваява — части на тялото; сам̇стхитам — съсредоточен върху; вилакш̣я — отделяйки; екатра — на едно място; сам̇юджя̄т — трябва да съсредоточи ума; ан̇ге — върху всяка част от тялото; бхагаватах̣ — на Бога; муних̣ — мъдрецът.
Превод
Като медитира върху вечната форма на Бога, мъдрецът не трябва да гледа всички части на тялото му едновременно, а трябва да съсредоточи ума си върху всяка от тях поотделно.
Пояснение
Тук особено внимание заслужава думата муни. С нея се назовава този, който може много добре да разсъждава или да използва ума си с неговите функции да мисли, чувства и желае. Тук медитиращият не е наречен предан или йогӣ. Онези, които се опитват да медитират върху формата на Бога, се наричат муни, т.е. не особено интелигентни личности. А онези, които отдават на Бога истинско служене, се наричат бхакти йогӣ. Мисловният процес, който ще бъде описан по-долу, е предназначен за муните. За да убедят всички йогӣ, че Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, не е безличностна, следващите строфи препоръчват йогӣте да съзерцават Бога в личностната му форма, премествайки поглед от една част на тялото му към друга. Ако размишлява за Бога като цяло, човек може да си създаде представа за него като за нещо имперсонално, затова тук е казано, че той първо трябва да мисли за лотосовите му стъпала, след това за глезените му, за бедрата му, за кръста му, за гърдите му, за шията му, за лицето му и т.н. Човек трябва да започне от лотосовите нозе и постепенно да вдига поглед към другите части от трансценденталното тяло на Бога.