Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.6

Практиката на йога се състои от осем степени: яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. Яма и нияма означава да се следват строги правила и предписания, което води до овладяване на ума и сетивата, а а̄сана се наричат различните седящи пози. Тези неща помагат на човека, който отдава предано служене, да укрепи вярата си. Физическите упражнения не са крайната цел на йога. Истинската цел на йога е човек да овладее ума си, да се научи да се концентрира и да развие у себе си вяра, за да може да отдава предано служене.

Бха̄вена, или бха̄ва, е много важен елемент в практикуването на йога и на всеки друг духовен процес. Понятието бха̄ва е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (10.8). Будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣ – човек трябва постоянно и с любов да мисли за Кр̣ш̣н̣а. Този, който е разбрал, че Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е източникът на всичко съществуващо и че всичко произлиза от него (ахам̇ сарвася прабхавах̣), той може да проумее смисъла на афоризма от Веда̄нта джанма̄дй ася ятах̣ („изначалният източник на всичко съществуващо“). Такъв човек се потапя в бха̄ва, т.е. достига началния стадий на любовта към Бога.

В Бхакти-раса̄мр̣та синдху Рӯпа Госва̄мӣ подробно обяснява как може да се постигне бха̄ва, началният стадий на любовта към Бога. Той казва, че най-напред човек трябва да придобие вяра (шраддхая̄нвитах̣). За да придобие вяра, той трябва да овладее сетивата си – или като практикува йога (чрез следване на правила и ограничения и изпълняване на а̄сани), или като се занимава директно с бхакти йога, както бе препоръчано в предишната строфа. Първият и най-важният от деветте компонента на бхакти йога е повтарянето и слушането на повествованията за Бога. За същото се говори и в настоящата строфа: мат-катха̄-шраван̣ена ча. Човек може да развие вяра, като следва правилата и ограниченията на йога, но същата цел може да постигне и просто като повтаря и слуша повествованията за трансценденталните дейности на Бога. Внимание заслужава думата ча. Бхакти йога е пряк метод за духовно себепознание, докато останалите методи са косвени. Но дори ако човек е започнал да следва някой от косвените методи, той няма да постигне успех, ако не се възползва от прекия метод, т.е. ако не започне да слуша разказите за Бога и да възпява величието му. Затова тук е използвана думата сатйена. В тази връзка Сва̄мӣ Шрӣдхара пояснява, че сатйена означава ниш̣капат̣ена, „без двуличие“. Имперсоналистите са изключително двулични. Понякога те си дават вид, че се занимават с предано служене, но крайната им цел е да станат едно с Върховния. Това е двуличие, капат̣а. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам ясно е казано: парамо нирматсара̄н̣а̄м – „Трактатът Шрӣмад Бха̄гаватам е предназначен за онези, които напълно са се освободили от злоба и завист“. Това се подчертава и в настоящата строфа. Докато човек няма пълна вяра във Върховната Божествена Личност и не слуша и повтаря разказите за величието на Бога, той не може да се освободи от материалния свят.