Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.5

В тази строфа е описан много добре начинът, по който може да се постигне освобождение. Причината за обусловеността на живото същество от материалната природа е представата му за себе си като наслаждаващ се, собственик и приятел на всички живи същества. Тази лъжлива представа е породена от стремежа му към сетивно наслаждение. Когато се мисли за най-добрия приятел на своите сънародници, на обществото или на човечеството и се занимава с патриотични, филантропски или алтруистични дейности, човек всъщност мисли само за удовлетворяването на собствените си сетива. Така нареченият вожд на нацията или хуманист служи не на хората, а единствено на собствените си сетива. Това е реалната истина. Но подведената обусловена душа не може да я разбере, защото е под влиянието на материалната природа. Затова тази строфа призовава човека да се заеме много сериозно с предано служене за Бога. Това означава, че той трябва да спре да се смята за собственик, благодетел, приятел или наслаждаващ се. Човек винаги трябва да помни, че истинският наслаждаващ се е Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а; това е основният принцип на бхакти йога. Трябва да сме твърдо убедени в тези три принципа: Кр̣ш̣н̣а е собственикът на всичко съществуващо, наслаждаващият се и приятелят. Всеки от нас трябва не само сам да осъзнае това, но да се опита да убеди в него и другите, като разпространява съзнанието за Кр̣ш̣н̣а.

Когато човек сериозно се занимава с предано служене, той неусетно, по естествен начин се освобождава от склонността да се смята за повелител на материалната природа. Тази непривързаност се нарича ваира̄гя. Вместо да се стреми към мнимо материално господство, той се отдава на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и с това овладява съзнанието си. Процесът на йога изисква да се овладеят сетивата. Йога индрия-сам̇ямах̣. Сетивата постоянно са заети с някакви дейности, ето защо трябва да ги ангажираме в предано служене – невъзможно е да накараме сетивата да бездействат. Всички опити изкуствено да спрем дейностите на сетивата са обречени на неуспех. Дори великият йогӣ Вишва̄митра, който се опитвал да обуздае сетивата си с помощта на процеса на йога, станал жертва на красотата на Менака̄. И това не е единственият пример. Ако умът и съзнанието на човека не са изцяло заети с предано служене, в ума всеки миг могат да възникнат желания за сетивно наслаждение.

В тази строфа е споменато още едно много важно обстоятелство. Тук е казано: прасактам асата̄м̇ патхи – умът винаги изпитва влечение към асат, към временното материално съществувание. Ние сме в контакт с тленната материална природа от незапомнени времена и затова сме свикнали с привързаността си към нея. Умът трябва да се съсредоточи върху вечните лотосови нозе на Върховния Бог. Са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣ах̣-пада̄равиндайох̣. Човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и тогава всичко ще бъде наред. По този начин дадената строфа подчертава необходимостта да се отнасяме към заниманията си с бхакти йога сериозно и искрено.