Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.30

यदा न योगोपचितासु चेतो
मायासु सिद्धस्य विषज्जतेऽङ्ग ।
अनन्यहेतुष्वथ मे गति: स्याद्
आत्यन्तिकी यत्र न मृत्युहास: ॥ ३० ॥
яда̄ на йогопачита̄су чето
ма̄я̄су сиддхася виш̣аджджате 'н̇га
ананя-хетуш̣в атха ме гатих̣ ся̄д
а̄тянтикӣ ятра на мр̣тю-ха̄сах̣

Дума по дума

яда̄когато; нане; йога-упачита̄сукъм силите, развивани чрез процеса на йога; четах̣вниманието; ма̄я̄супроявления на ма̄я̄; сиддхасяна съвършения йогӣ; виш̣аджджатее привлечено; ан̇гаскъпа майко; ананя-хетуш̣улишен от друга причина; атхатогава; мекъм мен; гатих̣неговият прогрес; ся̄тстава; а̄тянтикӣбезкраен; ятракъдето; нане; мр̣тю-ха̄сах̣могъществото на смъртта.

Превод

Когато вниманието на съвършения йогӣ спре да се отклонява към страничните резултати от практикуването на йога, към мистичните сили, които са проявление на външната енергия, напредъкът му по пътя към мен става безкраен и могъщата смърт губи властта си над него.

Пояснение

Обикновено йогӣте са привлечени от страничните резултати от практикуването на йога, а именно мистичните сили, благодарение на които могат да стават по-малки и от най-малкото или по-големи и от най-голямото, да получават всичко, което желаят, да създадат дори цяла планета или да подчиняват на волята си всеки, когото пожелаят. Йогӣте, които не знаят за резултатите, които може да им донесе преданото служене, се стремят да придобият тези мистични способности, ала те са чисто материални и нямат нищо общо с духовното развитие. Мистичните сили на един йогӣ са толкова материални, колкото и всички останали материални сили, създадени от материалната енергия. Ала съвършеният йогӣ не чувства влечение към никакво материално могъщество. Той желае само едно – чисто, непримесено служене за Върховния Бог. Преданият смята сливането със сиянието Брахман за по-лошо от ада, а мистичните способности и контролът над сетивата, който е необходимо условие за постигането на мистични сили, се развиват у него от само себе си. Що се отнася до издигането до висшите планети, за предания то няма по-голяма стойност от която и да е фантасмагория. Неговото внимание е съсредоточено единствено върху вечното любовно служене за Бога и затова дори смъртта е безсилна пред него. На това равнище на предано служене съвършеният йогӣ постига вечност, знание и блаженство.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и седма глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаПреодоляване на материалната природа“.