Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.28-29

Да постигнеш себепознание, означава да станеш чист предан на Бога. Съществуването на предания предполага дейност, чрез която се изразява предаността, и обект на предаността. Истинско себепознание означава да разбереш Божествената Личност и живите същества, да узнаеш индивидуалния аз и отношенията на любовно служене, които свързват Върховната Божествена Личност с живото същество. Такова себепознание не може да бъде постигнато нито от имперсоналистите, нито от другите трансценденталисти – те не могат да разберат науката за преданото служене. Преданото служене се разкрива само на чистия предан благодарение на безпричинната милост на Бога, която не знае граници. Тук Богът подчертава това, като казва: мат-праса̄дена – „заради специалното ми благоволение“. Същото се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Само онези, които с любов и вяра отдават предано служене, получават от Върховната Божествена Личност интелигентността, необходима за постепенното издигане до обителта на Бога.

Них̣шреяса означава „крайната цел“. Думата сва-сам̇стха̄на посочва, че имперсоналистите всъщност нямат убежище. Те жертват индивидуалността си, за да може жизнената искра да потъне в безличностното сияние, което се излъчва от трансценденталното тяло на Бога. Но преданият има своя обител. Планетите са разположени в слънчевата светлина, но самата слънчева светлина няма убежище. Човек има убежище само когато отиде на някоя планета. Духовното небе (каиваля) представлява просто изпълнена с блаженство светлина, която се разлива във всички посоки. Тази светлина се намира под покровителството на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) се казва: бра̄хман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам – безличностното сияние Брахман произлиза от тялото на Върховната Божествена Личност. С други думи, каиваля, или безличностен Брахман, се нарича сиянието от тялото на Върховната Божествена Личност. В това безличностно сияние се намират духовните планети, наречени Вайкун̣т̣хи, и главната сред тях е Кр̣ш̣н̣алока. Някои предани се издигат до Вайкун̣т̣хите, а други достигат планетата Кр̣ш̣н̣алока. Преданият стига до една или друга обител в зависимост от желанието си, затова обителта, която постига, се нарича сва-сам̇стха̄на – целта, към която се е стремил. По милостта на Бога преданият, който е постигнал себепознание и отдава предано служене, още докато се намира в материално тяло знае духовната обител, която го чака. Затова той извършва преданото си служене уверено, освободен от съмнения и колебания, и когато напусне материалното си тяло, веднага постига целта, за която се е подготвял. А когато достигне тази обител, повече никога не се връща в материалния свят.

Думите лин̇га̄д виниргаме, които са използвани тук, означават „след като се освободи от двата вида материално тяло – финото и грубото“. Финото тяло се състои от ум, интелигентност, лъжливо его и замърсено съзнание, а грубото тяло е изградено от пет елемента – земя, вода, огън, въздух и етер. Когато заминава за духовния свят, живото същество се освобождава както от грубото, така и от финото тяло, които принадлежат на материалния свят. То влиза в духовния свят с чистото си, духовно тяло и намира пристан на някоя от духовните планети. След като напуснат финото и грубото си материално тяло, имперсоналистите също стигат до духовното небе, но не попадат на духовните планети. В съответствие с желанието си, те получават възможност да потънат в духовното сияние от трансценденталното тяло на Бога. Думата сва-сам̇стха̄нам в тази строфа също е много важна. Живото същество отива в тази обител, за която се е подготвяло. Имперсоналистите постигат безличностното сияние Брахман, а тези, които искат да общуват с Върховния Бог в образа му на На̄ра̄ян̣а във Вайкун̣т̣хите или с Кр̣ш̣н̣а в Кр̣ш̣н̣алока, заминават за тези обители и никога не се връщат обратно, в материалния свят.