Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.21

Във връзка с това Шрӣдхара Сва̄мӣ отбелязва, че общуването с материалната природа само по себе си не прави живото същество обусловено. Обусловеният живот започва тогава, когато живото същество попадне под влиянието на гун̣ите на материалната природа. Ако човек поддържа някакви контакти с полицията, това още не означава, че е престъпник. Той няма да бъде наказан, докато не извърши престъпление, въпреки че полицията съществува и преди, и след това. По същия начин освободената душа не е подвластна на влиянието на материалната природа, въпреки че може да се намира в нейното царство. Самата Върховна Божествена Личност влиза в досег с материалната природа, когато идва в материалния свят, ала не изпитва върху себе си влиянието ѝ. Човек трябва да действа така, че въпреки пребиваването си в материалната природа, да не става жертва на замърсяванията ѝ. Лотосът расте във водата, но никога не се докосва до нея. Именно така трябва да живее и човекът, както става ясно от думите на Божествената Личност Капиладева в тази строфа (анимитта-нимиттена сва-дхармен̣а̄мала̄тмана̄).

Човек може да се освободи от всички нещастия и страдания, като се заеме сериозно с предано служене. Тук се обяснява как в процеса на преданото служене човек се развива и постига духовна зрялост. В началото той трябва да изпълнява предписаните си задължения, но с пречистен ум. Чисто съзнание означава Кр̣ш̣н̣а съзнание. Следователно предписаните задължения трябва да се изпълняват с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Не е необходимо човек да сменя заниманията си, достатъчно е просто да действа с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като изпълнява задълженията си с Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва да установи дали професионалната му дейност носи удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. В една друга строфа на Бха̄гаватам е казано: свануш̣т̣хитася дхармася сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам – всеки има задължения, които трябва да изпълнява, но дейността му става съвършена само ако Хари, Върховната Божествена Личност, е доволен от нея. Например дългът на Арджуна бил да се сражава и критерий за това, доколко съвършено Арджуна го изпълнявал, било удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а искал той да вземе участие в битката и когато Арджуна се сражавал, за да удовлетвори Бога, той изпълнявал по съвършен начин и професионалния, и религиозния си дълг. А когато въпреки желанието на Кр̣ш̣н̣а Арджуна отказал да се бие, действията му били несъвършени.

Ако човек иска да направи живота си съвършен, трябва да изпълнява предписаните си задължения за удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Човек трябва да действа с Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото само такава дейност не влече след себе си кармични последици (анимитта-нимиттена). Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра – всички дейности трябва да се извършват заради Ягя, т.е. за удовлетворението на Виш̣н̣у. Всяко действие, което не удовлетворява Виш̣н̣у, или Ягя, поробва живото същество. В тази строфа Капила Муни казва, че човек може да се освободи от материалното робство, като действа с Кр̣ш̣н̣а съзнание, т.е. като сериозно се занимава с предано служене. Сериозното отношение към преданото служене се развива тогава, когато човек дълго време е слушал за Бога. Повтарянето и слушането са началото на процеса на преданото служене. Човек трябва да общува с преданите и да слуша от тях за трансценденталното появяване на Бога, за дейностите му, за напускането и наставленията му и така нататък.

Има два вида шрути, или писания. Едните са изговорени от Бога, а в другите се говори за Бога и неговите предани. Към първия вид се отнася Бхагавад-гӣта̄, а към втория – Шрӣмад Бха̄гаватам. За да развие сериозно отношение към преданото служене, човек трябва многократно да слуша тези писания в изложение от авторитетен източник. Този, който изпълнява подобно предано служене, се освобождава от замърсяванията на ма̄я̄. В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че слушането за Върховната Божествена Личност пречиства сърцето от всички замърсявания, натрупали се под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Чрез постоянно, редовно слушане човек се освобождава от последиците на замърсяващото влияние на похотта и алчността, които се проявяват в стремежа му да се наслаждава на материалната природа или да господства над нея, а когато се е освободил от похотта и алчността, той се установява в гун̣ата на доброто и достига равнището на осъзнаване на Брахман, т.е. духовно себепознание. По този начин човек се издига до трансцендентална платформа. А трансценденталната платформа значи освобождение от материалното робство.