Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.2
Деванагари
स एष यर्हि प्रकृतेर्गुणेष्वभिविषज्जते ।
अहंक्रियाविमूढात्मा कर्तास्मीत्यभिमन्यते ॥ २ ॥
अहंक्रियाविमूढात्मा कर्तास्मीत्यभिमन्यते ॥ २ ॥
Стих
са еш̣а ярхи пракр̣тер
гун̣еш̣в абхивиш̣аджджате
ахан̇крия̄-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄смӣтй абхиманяте
гун̣еш̣в абхивиш̣аджджате
ахан̇крия̄-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄смӣтй абхиманяте
Дума по дума
сах̣ — същото това живо същество; еш̣ах̣ — това; ярхи — когато; пракр̣тех̣ — на материалната природа; гун̣еш̣у — от гун̣ите; абхивиш̣аджджате — е погълнато; ахан̇крия̄ — от лъжливото его; вимӯд̣ха — заблудено; а̄тма̄ — индивидуалната душа; карта̄ — вършителят; асми — аз съм; ити — така; абхиманяте — то мисли.
Превод
Когато душата е под влиянието на материалната природа и на лъжливото его, тя, отъждествявайки се с тялото, затъва в материални дейности и под влиянието на лъжливото его започва да мисли, че е собственик на всичко съществуващо.
Пояснение
В действителност обусловената душа е принудена да действа под натиска на гун̣ите на материалната природа. Живото същество не е независимо. Когато действа под ръководството на Върховната Божествена Личност, то е свободно, но когато върши дейности за сетивно наслаждение, мислейки че по този начин ще постигне удовлетворение, то се намира във властта на материалната енергия. В Бхагавад-гӣта̄ е казано: пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни – човек действа в съответствие с гун̣ите на материалната природа, под чието влияние се намира. Гун̣и се наричат качествата на материалната природа. Обусловеното живо същество е подвластно на качествата на природата, но се заблуждава, че е господар на действията си. То може да се избави от това измамно чувство за собственост само когато отдава предано служене под ръководството на Върховния Бог или на негов авторитетен представител. В Бхагавад-гӣта̄ Арджуна се опитвал да припише на себе си отговорността за убийството на дядо си и на своя учител в битката, но като действал под ръководството на Кр̣ш̣н̣а, се освободил от това чувство за собственост, което го карало да мисли себе си за вършител на всички постъпки. Той се сражавал, но бил освободен от последиците, въпреки че в началото на битката, когато не искал да прибягва до насилие и да воюва, цялата отговорност лежала на неговите плещи. В това е разликата между обусловеното и освободеното състояние. Обусловената душа може да е много благочестива и да действа в гун̣ата на доброто, но тя си остава обусловена от влиянието на материалната природа. Преданият обаче действа изцяло под ръководството на Върховния Бог. Затова дори от гледна точка на обикновения човек дейностите му да не изглеждат много благочестиви, той не носи за тях никаква отговорност.