Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.1

श्रीभगवानुवाच
प्रकृतिस्थोऽपि पुरुषो नाज्यते प्राकृतैर्गुणै: ।
अविकारादकर्तृत्वान्निर्गुणत्वाज्जलार्कवत् ॥ १ ॥
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
пракр̣ти-стхо 'пи пуруш̣о
на̄джяте пра̄кр̣таир гун̣аих̣
авика̄ра̄д акартр̣тва̄н
ниргун̣атва̄дж джала̄ркават

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄чаБожествената Личност каза; пракр̣ти-стхах̣живеейки в материалното тяло; апивъпреки; пуруш̣ах̣живото същество; нане; аджятее повлияно; пра̄кр̣таих̣на материалната природа; гун̣аих̣от гун̣ите; авика̄ра̄тбивайки неизменно; акартр̣тва̄тосвобождавайки се от чувството за собственост; ниргун̣атва̄тнеповлиян от качествата на материалната природа; джалавъв водата; аркаваткато слънцето.

Превод

Божествената Личност Капила продължи: Когато живото същество, което е неизменно и лишено от чувство за собственост, се освободи от влиянието на гун̣ите на материалната природа, то става безучастно към взаимодействието на гун̣ите, въпреки че продължава да се намира в материалното тяло – по същия начин слънцето винаги е независимо от отражението си във водата.

Пояснение

В предишната глава Бог Капиладева стигна до заключението, че като започне да следва процеса на преданото служене, човек постига непривързаност и трансцендентално знание, които му позволяват да разбере науката за Бога. Тук отново се утвърждава същият принцип. Този, който не е подвластен на гун̣ите на материалната природа, е като слънцето, отразяващо се във водната повърхност. Движението на водата, нейната температура и вълните по повърхността ѝ не оказват никакво влияние върху слънцето, което се отразява в нея. По същия начин, ва̄судеве бхагавати бхакти йогах̣ прайоджитах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.7), човекът, посветил се изцяло на дейностите на преданото служене, бхакти йога, става като слънцето, което се отразява във водата. Въпреки че, отстрани погледнато, преданият се намира в материалния свят, той в действителност винаги пребивава в трансценденталното царство. Когато слънцето се отразява във водата, ни се струва, че то е на повърхността ѝ, макар че в действителност е на милиони километри от нея. По същия начин този, който следва процеса на бхакти йога, става ниргун̣а, неподвластен на влиянието на материалните гун̣и.
Авика̄ра означава „без промяна“. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че всяко живо същество е неотделима частица от Върховния Бог и вечната му позиция е да съдейства на Бога, като използва енергията си за него. Това е неговата неизменна природа. Но ако живото същество използва своята енергия и дейности за сетивно наслаждение, тогава положението му се променя и става вика̄ра. Дори когато се намира в материално тяло, ако се занимава с предано служене под ръководството на духовен учител, живото същество изпълнява своя вечен дълг и по този начин отново заема естественото си положение. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам, освобождението означава възстановяване на изначалното състояние. Изначалното ни състояние е да служим на Бога (бхакти-йогена, бхактя̄). Когато човек се отърси от материалните привързаности и се посвети изцяло на преданото служене, неговото положение става неизменно. Акартр̣тва̄т означава да не се върши нищо за сетивно наслаждение. Когато човек прави нещо по свое собствено усмотрение, той се смята за собственик на делата си и затова ще е принуден да пожъне последиците им, но когато прави всичко за Кр̣ш̣н̣а, той престава да се чувства собственик на онова, което върши. Като се върне в неизменното си състояние и престане да приписва на себе си заслугите за своите действия, той веднага постига трансценденталното равнище, на което гун̣ите на материалната природа не могат да го докоснат, както водата не може да окаже влияние върху отразеното в нея слънце.