Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.19

Въпреки че живото същество иска да се очисти от материалното замърсяване и да се изтръгне от материалния плен, то не получава избавление. В действителност веднага щом попадне под властта на гун̣ите на материалната природа, те започват да управляват действията му и то става пасивно. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гун̣аих̣ – живото същество действа в съответствие с качествата, или гун̣ите, на материалната природа. То си мисли, че действа, но, за нещастие, е пасивно. С други думи, живото същество не може да се измъкне от властта на материалната природа, защото вече е обусловено от нея. В Бхагавад-гӣта̄ също е казано, че е изключително трудно някой да се освободи от материалния плен. Човек може да се опитва да си внуши, че в крайна сметка всичко е пустота, че няма Бог или че даже ако в основата на всичко стои духът, той е безличностен. Той може да си измисля каквито си иска теории, но да се измъкне от плена на материалната природа, на практика е изключително трудно. Девахӯти пита как човек може да постигне освобождение, даже и ако създава всевъзможни философски концепции, щом изцяло е под властта на материалната природа. Отговорът отново откриваме в Бхагавад-гӣта̄ (7.14): от плена на ма̄я̄ може да се освободи само онзи, който се е предал на лотосовите нозе на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а (ма̄м ева йе прападянте).

Девахӯти постепенно се приближава до равнището на пълното отдаване на Бога и затова въпросите, които поставя, са много дълбоки. Как човек може да се освободи от материалния плен? Как може да достигне чистото състояние на духовно съществуване, след като е здраво вързан от гун̣ите на материалната природа? Над този въпрос си заслужава да се замислят онези, които се занимават с псевдомедитация. Има не един и двама псевдойогӣ, които си мислят: „Аз съм Върховната Душа. Аз управлявам дейностите на материалната природа. По моята воля слънцето се движи и луната изгрява“. Те си мислят, че като размишляват или медитират по подобен начин, ще постигнат освобождение, но три минути след подобна нелепа медитация отново са пленници на гун̣ите на материалната природа. Едва завършил помпозната си медитация, този т.нар. „йогӣ“ чувства жажда и му се дощява да изпие нещо и да изпуши една цигара. Той здраво е хванат от материалната природа, но въпреки това мисли, че вече се е освободил от плена на ма̄я̄. Девахӯти задава въпроса си заради тези, които без всякакви основания заявяват, че са всичко, че в крайна сметка всичко е пустота и че няма нито греховни, нито благочестиви дейности. Това са все теории, измислени от атеистите. В действителност докато живото същество не се отдаде на Върховната Божествена Личност, както повелява Бхагавад-гӣта̄, то не може да постигне освобождение и да се изтръгне от пленничеството в ръцете на ма̄я̄.