Шрӣмад Бха̄гаватам 3.27.17
Деванагари
देवहूतिरुवाच
पुरुषं प्रकृतिर्ब्रह्मन्न विमुञ्चति कर्हिचित् ।
अन्योन्यापाश्रयत्वाच्च नित्यत्वादनयो: प्रभो ॥ १७ ॥
पुरुषं प्रकृतिर्ब्रह्मन्न विमुञ्चति कर्हिचित् ।
अन्योन्यापाश्रयत्वाच्च नित्यत्वादनयो: प्रभो ॥ १७ ॥
Стих
девахӯтир ува̄ча
пуруш̣ам̇ пракр̣тир брахман
на вимун̃чати кархичит
аньоня̄па̄шраятва̄ч ча
нитятва̄д анайох̣ прабхо
пуруш̣ам̇ пракр̣тир брахман
на вимун̃чати кархичит
аньоня̄па̄шраятва̄ч ча
нитятва̄д анайох̣ прабхо
Дума по дума
девахӯтих̣ ува̄ча — Девахӯти каза; пуруш̣ам — душата; пракр̣тих̣ — материална природа; брахман — о, бра̄хман̣е; на — не; вимун̃чати — освобождава; кархичит — някога; аньоня — една с друга; апа̄шраятва̄т — от привързаността; ча — и; нитятва̄т — от вечността; анайох̣ — на двете; прабхо — о, Господи.
Превод
Шрӣ Девахӯти попита: Скъпи бра̄хман̣е, възможно ли е някога материалната природа да даде освобождение на душата? Щом те са вечно свързани една с друга, как могат да бъдат разделени?
Пояснение
В тази строфа Девахӯти, майката на Капиладева, задава първия си въпрос. Даже ако човек разбере, че душата и материята са две различни неща, той в действителност не може да ги отдели едно от друго – нито с помощта на философски разсъждения, нито чрез правилно разбиране на природата на нещата. Душата е междинна енергия на Върховния Бог, а материята е негова външна енергия. По една или друга причина двете вечни енергии са се свързали помежду си и е изключително трудно да бъдат разделени. Тогава как индивидуалната душа може да се освободи? От житейски опит знаем, че когато душата напусне тялото, то престава да съществува, а когато отделим тялото от душата, тогава не можем да възприемем пък нейното съществуване. Докато душата и тялото са свързани помежду си, виждаме, че има живот. Но веднага щом бъдат разделени, те преминават в непроявено състояние. Въпросът, който Девахӯти задава на Капиладева, в известен смисъл е предизвикан от философията на пустотата. Последователите на тази философия твърдят, че съзнанието възниква като резултат от съединяването на материалните елементи, а когато то престане да съществува, материалната му основа се разрушава и така накрая не остава нищо друго освен пустота. Във философията ма̄я̄ва̄да̄ това отсъствие на съзнание се нарича нирва̄н̣а.