Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.27

Когато човек се занимава с предано служене за Бога в някоя от деветте форми на бхакти йога, описани в авторитетните писания – слушане (шраван̣ам), повтаряне (кӣртанам), помнене, обожание, отдаване на молитви и лично служене – той по естествен начин спира да служи на трите гун̣и на материалната природа, независимо дали се занимава с един, два, три или с всички девет вида предано служене наведнъж. Ако човек не е постоянно зает с духовно служене, той няма да може да се освободи от привързаността си към материалните дейности. Затова неотдадените отдават такова голямо значение на алтруистичните и филантропските дейности и с тази цел откриват болници или създават благотворителни институции. Това безспорно са добри и благочестиви дейности и като следствие от тях вършителят им може да разчита на сетивно наслаждение в този си живот или в следващия. Но преданото служене е отвъд рамките на сетивното наслаждение. То е изцяло духовна дейност. Когато човек е ангажиран в духовни дейности, в предано служене, той просто няма време за сетивно наслаждение. Дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание не бива да се извършват сляпо, а на основата на задълбочено знание и отреченост. Посоченият вид йога, в който умът постоянно е съсредоточен върху Върховната Божествена Личност с настроение на преданост, води до освобождение още в този живот. Човекът, който извършва такива дейности, получава възможност за непосредствено общуване с Върховната Божествена Личност. Затова Бог Чайтаня е одобрил този метод и е препоръчал да слушаме за забавленията на Бога от чисти предани. Няма значение от коя категория на обществото идват слушателите. Този, който покорно и смирено слуша разказите на себепозналата се душа за дейностите на Бога, ще спечели Върховната Божествена Личност, която не може да бъде покорена по никакъв друг начин. Слушането и общуването с преданите са най-важните елементи от процеса на себепознанието.