Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.23

मदाश्रया: कथा मृष्टा:श‍ृण्वन्ति कथयन्ति च ।
तपन्ति विविधास्तापा नैतान्मद्गतचेतस: ॥ २३ ॥
мад-а̄шрая̄х̣ катха̄ мр̣ш̣т̣а̄х̣
шр̣н̣ванти катхаянти ча
тапанти вивидха̄с та̄па̄
наита̄н мад-гата-четасах̣

Дума по дума

мат-а̄шрая̄х̣за мен; катха̄х̣разкази; мр̣ш̣т̣а̄х̣чудесни; шр̣н̣вантите слушат; катхаянтите възпяват; чаи; тапантипричиняват страдания; вивидха̄х̣различни; та̄па̄х̣материалните нещастия; нане; ета̄нна тях; мат-гатасъсредоточени върху мен; четасах̣мислите им.

Превод

Святите личности (са̄дху) постоянно ме възпяват и слушат за мен, Върховната Божествена Личност, и не изпитват материални страдания, защото винаги са заети с мисли за моите забавления и дейности.

Пояснение

Материалното съществуване е изпълнено с безброй страдания, пораждани от тялото и ума, причинявани от други живи същества и предизвиквани от природни явления. Но един са̄дху не е смущаван от тях, защото умът му е изпълнен единствено с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова той не обича да говори за нищо друго освен за дейностите на Бога. Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а не говорел за нищо друго освен за забавленията на Бога. Вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане (Шрӣмад Бха̄гаватам, 9.4.18). Той използвал словата си единствено във възхвала на Върховната Божествена Личност. Святите личности постоянно изпитват желание да слушат за дейностите на Бога или на неговите предани. И тъй като са изпълнени с Кр̣ш̣н̣а съзнание, те забравят материалните страдания. Обикновените обусловени души, които са забравили деянията на Бога, са пълни с тревоги и постоянно се сблъскват с мъки и безпокойства. Но преданите забравят страданията на материалното съществуване, защото постоянно са погълнати от мисли за деянията на Бога.