Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.2
Деванагари
न ह्यस्य वर्ष्मण: पुंसां वरिम्ण: सर्वयोगिनाम् ।
विश्रुतौ श्रुतदेवस्य भूरि तृप्यन्ति मेऽसव: ॥ २ ॥
विश्रुतौ श्रुतदेवस्य भूरि तृप्यन्ति मेऽसव: ॥ २ ॥
Стих
на хй ася варш̣ман̣ах̣ пум̇са̄м̇
варимн̣ах̣ сарва-йогина̄м
вишрутау шрута-девася
бхӯри тр̣пянти ме 'савах̣
варимн̣ах̣ сарва-йогина̄м
вишрутау шрута-девася
бхӯри тр̣пянти ме 'савах̣
Дума по дума
Превод
Шаунака продължи: Няма никой, който да знае повече от Бога, няма никой, който да е по-достоен за обожание, и никой не е по-опитен йогӣ от него. Затова Той е повелител на Ведите и постоянното слушане на разказите за него доставя истинско удоволствие на сетивата.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че никой не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност или да я превъзхожда с нещо. Ведите също потвърждават това: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Богът е върховното живо същество, което удовлетворява потребностите на всички останали живи същества. Следователно всички останали живи същества, били те виш̣н̣у-таттва или джӣва-таттва, са подчинени на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Същата концепция се утвърждава и тук. На хй ася варш̣ман̣ах̣ пум̇са̄м – никое живо същество не може да превъзхожда Върховната Личност, защото никой не е по-богат, по-известен, по-силен, по-красив, по-мъдър и по-самоотречен от Бога. Тези качества го правят Върховен Бог, причината на всички причини. Йогӣте може да се гордеят с необикновените сили, които владеят, но никой от тях не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност.
Всеки, който е свързан с Върховния Бог, е съвършен йогӣ. Преданите не притежават могъществото на Бога, но благодарение на постоянното си общуване с него придобиват същите качества. Понякога преданите показват дори по-голямо могъщество от самия Бог. Разбира се, това е само израз на неговата благосклонност.
В тази строфа е използвана и думата варимн̣ах̣, която означава „този йогӣ, който е най-достоен за обожание“. Слушането за Кр̣ш̣н̣а е истинското удоволствие на сетивата, затова Той е известен като Говинда. Той носи радост на сетивата със словата си, с учението си, с наставленията си – с всичко, което е свързано с него. Всичко, което Той казва, има трансцендентална природа, всичките му наставления са абсолютни и затова не се различават от него. Когато слушаме словата на Кр̣ш̣н̣а или на някоя от неговите пълни или частични експанзии, такива като Капила, изпитваме неизразима наслада. Затова човек може да чете и слуша Бхагавад-гӣта̄ безброй пъти. И колкото повече я чете, толкова повече се усилва желанието му да я чете и изучава още и още, и всеки път пред него се откриват все нови и нови аспекти на духовното знание. Такава е природата на трансценденталните повествования. Същото трансцендентално щастие изпитваме и когато четем Шрӣмад Бха̄гаватам. Колкото повече слушаме за Бога и славим величието му, толкова по-щастливи ставаме.