Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.12

Девахӯти смирено признала, че е в плен на материалното съществуване, и изразила желанието си да се освободи. Въпросите ѝ към Бог Капила представляват голям интерес за всички, които наистина се опитват да се освободят от материалния плен и да постигнат съвършенството на човешкия живот. Ако човек не се стреми да разбере духовния живот и своето естествено положение и ако не се чувства неудобно в материалното битие, животът му в човешка форма може да се смята за напразно загубен. Този, който не се интересува от трансценденталните потребности и подобно на животните се занимава само с ядене, спане, самозащита и съвкупляване, е пропилял живота си. Бог Капила бил много доволен от въпросите, които задала майка му, защото отговорите на подобни въпроси усилват желанието на човека да се освободи от обусловеното съществуване в материалния свят. Такива въпроси се наричат апаварга-вардханам. Хората, които имат истински духовни интереси, се наричат сат, предани. Сата̄м̇ прасан̇га̄т. Сат означава „вечен“, а асат – „преходен“. Ако не е постигнал духовно равнище, човек не е сат, той е асат. Той заема платформа, която е обречена на унищожение, докато този, който се намира на духовно равнище, има вечно съществуване. Духовни по природа, ние всички съществуваме вечно, но душите асат са приели за свое убежище материалния свят и затова са пълни с тревоги. Причина за това душата да стане асат, е асад-гра̄ха̄н, несъвместимото ѝ желание да се наслаждава на материята. В действителност душата не е асат. Когато човек осъзнае този факт и приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание, той става сат. Сата̄м̇ гатих̣, пътят към вечността, привлича хората, които се стремят към освобождение, затова Бог Капила започнал да говори на Девахӯти за него.