Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.11

Както е известно, философията са̄н̇кхя разглежда пракр̣ти и пуруш̣а. Пуруш̣а е Върховната Божествена Личност или всеки, който подражава на Върховната Божествена Личност, смятайки се за наслаждаващ се, а пракр̣ти означава „природа“. В материалния свят пуруш̣ите, т.е. живите същества, експлоатират материалната природа. Сложните взаимоотношения между пракр̣ти и пуруш̣а (обектите на наслаждението и наслаждаващия се) в материалния свят водят до сам̇са̄ра – материалния плен на живото същество. Девахӯти искала да отсече дървото на материалното робство и открила подходящото средство в лицето на Капила Муни. В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ дървото на материалното съществуване е наречено ашваттха (баняново дърво), чиито корени растат нагоре, а клоните му – надолу, и се казва, че човек трябва да отсече корена му със секирата на непривързаността. Какво е привързаността? Тя означава наличието на пракр̣ти и пуруш̣а. Живите същества се стремят да господстват над материалната природа. Тъй като обусловеното същество гледа на материалната природа като на обект за наслаждение и заема позицията на наслаждаващ се, то е наричано пуруш̣а.

Девахӯти се обърнала с въпросите си към Капила Муни, защото знаела, че само Той може да я освободи от привързаността ѝ към материалния свят. Приели формата на мъже и жени, живите същества се опитват да се наслаждават на материалната енергия, затова в известен смисъл те всички са пуруш̣а, защото пуруш̣а означава „наслаждаващ се“, а пракр̣ти значи „обект на наслаждението“. В материалния свят така наречените мъже и жени подражават на истинския пуруш̣а. В действителност единственият трансцендентален наслаждаващ се е Върховната Божествена Личност, а всички останали са пракр̣ти. Живите същества са пракр̣ти. В Бхагавад-гӣта̄ материята е определена като апара̄, низша природа, отвъд която съществува и друга, висша природа – живите същества. Те също са пракр̣ти, обект на наслаждение, но под въздействието на ма̄я̄ се опитват да заемат позицията на наслаждаващи се. Това е причината за сам̇са̄ра-бандха, обусловеното съществуване. Девахӯти искала да се освободи от плена на обусловения живот и да се предаде изцяло на Бога. Богът е шаран̣я – „единствената личност, на която си заслужава да се отдадеш напълно“, – защото притежава всички достояния. Ако човек наистина иска освобождение, трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност. Тук Богът е наречен още сад-дхарма-вида̄м̇ вариш̣т̣хам. Това означава, че от всички трансцендентални дейности най-добрата е вечното любовно служене за Върховната Божествена Личност. Често пъти думата дхарма се превежда като „религия“, но този превод не е точен. Истинското значение на думата дхарма е „това, което не може да се отнеме“, „неотделимо, съществено свойство“. Топлината е неотделимо свойство на огъня и затова се нарича негова дхарма, или природа. Аналогично на това сад дхарма означава „вечна дейност“. Вечната дейност на живите същества е трансценденталното любовно служене за Бога. Целта на философията са̄н̇кхя, изложена от Капиладева, е да подтикне хората към чисто, непримесено с нищо предано служене. Затова тук Капила е наречен най-големият авторитет сред онези, които познават трансценденталните дейности на живото същество.