Шрӣмад Бха̄гаватам 3.24.44

निरहंकृतिर्निर्ममश्च निर्द्वन्द्व: समद‍ृक् स्वद‍ृक् ।
प्रत्यक्प्रशान्तधीर्धीर: प्रशान्तोर्मिरिवोदधि: ॥ ४४ ॥
нирахан̇кр̣тир нирмамаш ча
нирдвандвах̣ сама-др̣к сва-др̣к
пратяк-праша̄нта-дхӣр дхӣрах̣
праша̄нтормир иводадхих̣

Дума по дума

нирахан̇кр̣тих̣без лъжливо его; нирмамах̣без материална привързаност; чаи; нирдвандвах̣без двойствености; сама-др̣квиждайки еднакво; сва-др̣квиждайки своята същност; пратяквглъбен в себе си; праша̄нтасъвършено спокоен; дхӣх̣ум; дхӣрах̣сдържан, невъзмутим; праша̄нтаумиротворен; ӯрмих̣чиито вълни; ивакато; удадхих̣океана.

Превод

Така той постепенно се отърси от влиянието на лъжливото его, което кара живото същество да се отъждествява с материята, и се освободи от всички материални привързаности. Невъзмутим и спокоен, еднакво благосклонен към всички и равнодушен към двойственостите, той успя да види своята истинска същност. Умът му бе вглъбен и съвършено спокоен, като океан, в който няма вълнение.

Пояснение

Когато умът на човека е погълнат от Кр̣ш̣н̣а съзнание, а самият той е изцяло зает с предано служене за Бога, той става като океан, в който няма вълнение. Същият пример е даден и в Бхагавад-гӣта̄ – човек трябва да стане като океана. В него се вливат хиляди реки, милиони тонове вода се изпаряват и се превръщат в облаци, но той остава неизменен и невъзмутим. По подобен начин законите на природата не оказват влияние върху този, който се е установил в преданото служене в лотосовите нозе на Бога, защото той е вглъбен в себе си. Неговият взор е обърнат не към материалната природа вън от него, а към духовната природа на собственото му битие. Със спокоен и невъзмутим ум такъв човек просто служи на Бога. Така той осъзнава своето истинско аз, спира да се отъждествява с материята и се освобождава от привързаността към материалната собственост. Такъв велик предан никога не създава проблеми във взаимоотношенията си с другите, защото възприема всички от позициите на духовното знание и е в състояние да оцени правилно както себе си, така и останалите.