Шрӣмад Бха̄гаватам 3.24.16

В тази строфа са употребени думите пуруш̣ам аватӣрн̣ам̇ сва-ма̄яя̄. Върховната Божествена Личност винаги си остава пуруш̣а, господарят и наслаждаващият се, и когато се появява в материалния свят, никога не приема нищо от материалната енергия. Духовният свят е проявление на личната, вътрешната енергия на Бога, а материалният свят е проявление на неговата материална, или обособена енергия. Думата сва-ма̄яя̄ – „чрез вътрешната си енергия“ – посочва, че винаги когато слиза в този свят, Върховната Божествена Личност идва чрез собствената си енергия. Той може да приеме тяло на човек, но то няма да е материално. Затова в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че само глупаците и негодниците, мӯд̣хите, смятат тялото на Кр̣ш̣н̣а за тяло на обикновен човек. Думата шевадхим означава, че Богът е изначалната личност, която задоволява всички жизнени потребности на живите същества. Във Ведите се казва, че Той е главното живо същество и дарява останалите живи същества с всичко, което им е необходимо. Той се нарича Бог, защото удовлетворява потребностите на всички останали. Върховният също е живо същество; не бива да мислим, че Той е нещо безличностно. Както ние сме индивидуалности, така и Върховният Бог е индивидуалност, но Той е върховното същество, върховната индивидуалност. Това е разликата между Бога и обикновените живи същества.