Шрӣмад бха̄гаватам 3.2.7
Текст
кр̣ш̣н̣а-дюман̣и нимлоче
гӣрн̣еш̣в аджагарен̣а ха
ким̇ ну нах̣ кушалам̇ брӯя̄м̇
гата-шрӣшу гр̣хеш̣в ахам
Дума по дума
уддхавах̣ ува̄ча – Шрӣ Уддхава каза; кр̣ш̣н̣а-дюман̣и – слънцето на Кр̣ш̣н̣а; нимлоче – залязло; гӣрн̣еш̣у – погълнат; аджагарен̣а – от великата змия; ха – в миналото; ким – какво; ну – друго; нах̣ – наше; кушалам – добруване; брӯя̄м – мога да кажа; гата – заминал; шрӣшу гр̣хеш̣у – в дома; ахам – аз.
Превод
Шрӣ Уддхава каза: Скъпи Видура, слънцето на света – Бог Кр̣ш̣н̣а – вече залезе и великата змия на времето погълна нашия дом. Какво бих могъл да ти кажа за благоденствието ни?
Пояснение
В коментарите си Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява залеза на слънцето Кр̣ш̣н̣а по следния начин. Видура бил съкрушен от мъка, когато научил за унищожението на великата династия Яду и на собствения си род, династията Куру. Уддхава разбирал неговата мъка и затова искал най-напред да изрази съчувствието си с думите, че след залеза на слънцето всичко потъва в мрак. Тъй като целият свят бил потънал в мрака на скръбта, нито Видура, нито Уддхава, нито някой друг можел да бъде щастлив. Уддхава страдал не по-малко от Видура, затова и дума не можело да става за някакво тяхно „благополучие“.
Сравнението между Кр̣ш̣н̣а и слънцето е много уместно. Когато слънцето залезе, веднага се спуска мрак. Но мракът, в който се озовават хората, по никакъв начин не въздейства върху слънцето, нито когато то изгрява, нито когато залязва. Появяването и напускането на Кр̣ш̣н̣а са като изгрева и залеза на слънцето. Кр̣ш̣н̣а се появява в безброй много вселени и вселената, в която Той се намира в момента, е изпълнена с трансцендентална светлина, докато онази, от която идва, потъва в мрак. Но неговите забавления продължават вечно. Богът винаги присъства в някоя вселена, както слънцето винаги се намира или в западната, или в източната небесна полусфера. Слънцето постоянно е в небето, независимо дали над Индия или над Америка, ала когато грее над Индия, земята на Америка е обгърната в мрак, а когато изгрява в Америка, в мрак потъва Индия.
Както слънцето сутрин изгрява в едното полукълбо, издига се до зенита си и после залязва, същевременно изгрявайки в другото полукълбо, така Кр̣ш̣н̣а напуска една вселена и още в същия миг започва забавленията си в друга вселена. Веднага щом някое забавление свърши в тази вселена, то започва в някоя друга вселена. По този начин нитя-лӣла̄, вечните забавления на Бога, продължават безкрайно. Както слънцето изгрява веднъж на двайсет и четири часа, така и забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а във всяка вселена се извършват през точно определени интервали от време – веднъж в деня на Брахма̄, който според сведенията на Бхагавад-гӣта̄ продължава четири милиарда и триста милиона земни години. Но където и да се появи Богът, там Той извършва всичките си забавления, описани в свещените книги.
След залеза на слънцето змиите стават по-силни, крадците добиват смелост, духовете се развилняват, лотосите увяхват, а чакрава̄кӣ започва да плаче; така и след напускането на Бог Кр̣ш̣н̣а атеистите надигат глава, а преданите потъват в скръб.