Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.22
Деванагари
तत्तस्य कैङ्कर्यमलं भृतान्नो
विग्लापयत्यङ्ग यदुग्रसेनम् ।
तिष्ठन्निषण्णं परमेष्ठिधिष्ण्ये
न्यबोधयद्देव निधारयेति ॥ २२ ॥
विग्लापयत्यङ्ग यदुग्रसेनम् ।
तिष्ठन्निषण्णं परमेष्ठिधिष्ण्ये
न्यबोधयद्देव निधारयेति ॥ २२ ॥
Стих
тат тася каин̇карям алам̇ бхр̣та̄н но
вигла̄паятй ан̇га яд уграсенам
тиш̣т̣хан ниш̣ан̣н̣ам̇ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣йе
нябодхаяд дева нидха̄райети
вигла̄паятй ан̇га яд уграсенам
тиш̣т̣хан ниш̣ан̣н̣ам̇ парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣йе
нябодхаяд дева нидха̄райети
Дума по дума
тат — следователно; тася — негово; каин̇карям — служене; алам — разбира се; бхр̣та̄н — слугите; нах̣ — нас; вигла̄паяти — причинява болка; ан̇га — о, Видура; ят — доколкото; уграсенам — на цар Уграсена; тиш̣т̣хан — седнал; ниш̣ан̣н̣ам — чакащ го; парамеш̣т̣хи-дхиш̣н̣йе — на царския трон; нябодхаят — даваше обяснения; дева — с обръщението „господарю мой“; нидха̄рая — моля те да изслушаш; ити — така.
Превод
О, Видура, тогава може ли нас, неговите слуги, да не ни боли, когато си спомняме как Той (Бог Кр̣ш̣н̣а) стоеше пред седналия на трона цар Уграсена и му даваше обяснения с думите: „О, господарю мой, моля те да изслушаш това, което ще ти кажа“.
Пояснение
Учтивостта на Бог Кр̣ш̣н̣а към „по-старшите“ от него – баща му, дядо му и по-големия му брат, – милото му отношение към тези, които играели ролята на негови съпруги, приятели и връстници, детското му поведение пред майка Яшода̄ и неговите лудории с младите му приятелки не могат да заблудят един чист предан като Уддхава. Но ония, които не са негови предани, се озадачават от поведението на Бога, който действал сякаш обикновено човешко същество. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) самият Бог обяснява причината за объркването им:
аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄
ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам
парам̇ бха̄вам аджа̄нанто
мама бхӯта-махешварам
ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам
парам̇ бха̄вам аджа̄нанто
мама бхӯта-махешварам
Хората с бедни познания се стремят да омаловажат Божествената Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, без да знаят възвишената му позиция на Господар на всичко съществуващо. В Бхагавад-гӣта̄ Богът много ясно описва своето положение, но демоничните учени-атеисти, които изучават това велико произведение, изцеждат от него такива значения, каквито са им удобни, и заблуждават нещастните си последователи, като им внушават същите идеи. Тези окаяни хора вадят цитати от великата книга на знанието и ги превръщат в лозунги, а в същото време не могат да проумеят, че Богът е Върховна Божествена Личност. Чистите предани като Уддхава никога не се подвеждат по догадките на подобни интерпретатори атеисти.