Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.12

Както потвърждават ведическите химни (нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м), Божествената Личност превъзхожда всички живи същества, които обитават вселените в материалния свят. Богът е върховното живо същество – никой не може да го надмине или да се равнява с него по богатство, сила, слава, красота, знание и отреченост. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил в тази вселена, Той изглеждал като човешко същество, защото се появил в образ, подходящ за забавленията му в тленния свят. Той не дошъл сред хората в четириръката си форма от Вайкун̣т̣ха, защото тази форма не би била подходяща за забавленията му. Но въпреки че изглеждал като обикновен човек, никой не можел, а и до днес не може да се сравнява с него по достойнства. В този свят всеки малко или много се гордее с достойнствата, които притежава, но когато сред хората бил Бог Кр̣ш̣н̣а, Той засенчил всичките си съвременници от цялата вселена.

Забавленията на Бога, които са видими за човешкото око, се наричат пракат̣а, а тези, които остават невидими, се наричат апракат̣а. Всъщност забавленията на Бога никога не спират, както слънцето никога не напуска небосвода. То винаги се намира в някоя точка от орбитата си, но ние, с ограничения си взор, понякога го виждаме, а друг път не можем. Така и забавленията на Бога постоянно се извършват в една или друга вселена. Затова когато Бог Кр̣ш̣н̣а напуснал трансценденталната си обител Два̄рака̄, Той всъщност само се скрил от взора на тамошните хора. Погрешно е да се мисли, че трансценденталното му тяло, което идеално подхожда за забавленията му в тленния свят, по нещо отстъпва на неговите различни експанзии във Вайкун̣т̣халоките. Тялото, с което Богът се появява в материалния свят, е трансцендентално в най-висша степен, защото забавленията му в тленния свят превъзхождат милостта му във Вайкун̣т̣халоките. Във Вайкун̣т̣халоките Богът е милостив към освободените, т.е. към живите същества нитя-мукта, а чрез забавленията си в тленния свят излива своята милост дори над падналите души, които са нитя-баддха, завинаги обречени на обусловено съществуване. Шестте изключителни достояния, които Богът показал в тленния свят с помощта на вътрешната си енергия йога-ма̄я̄, рядко могат да се видят дори във Вайкун̣т̣ха. Всичките му забавления били проявление не на материалната, а на духовната енергия. Неговата пленителна ра̄са-лӣла̄ във Вр̣нда̄вана и семейният му живот с неговите шестнайсет хиляди съпруги удивлявали дори На̄ра̄ян̣а, който обитава Вайкун̣т̣ха, да не говорим за живите същества от тленния свят. Забавленията на Бога очаровали и другите му инкарнации – Шрӣ Ра̄ма, Нр̣сим̇ха и Вара̄ха. Неговото великолепие било толкова ослепително, че забавленията му предизвикали възхищение дори у господаря на Вайкун̣т̣ха, който не се различава от самия Бог Кр̣ш̣н̣а.