Шрӣмад Бха̄гаватам 3.2.10
Деванагари
देवस्य मायया स्पृष्टा ये चान्यदसदाश्रिता: ।
भ्राम्यते धीर्न तद्वाक्यैरात्मन्युप्तात्मनो हरौ ॥ १० ॥
भ्राम्यते धीर्न तद्वाक्यैरात्मन्युप्तात्मनो हरौ ॥ १० ॥
Стих
девася ма̄яя̄ спр̣ш̣т̣а̄
йе ча̄няд асад-а̄шрита̄х̣
бхра̄мяте дхӣр на тад-ва̄кяир
а̄тманй упта̄тмано харау
йе ча̄няд асад-а̄шрита̄х̣
бхра̄мяте дхӣр на тад-ва̄кяир
а̄тманй упта̄тмано харау
Дума по дума
девася — на Божествената Личност; ма̄яя̄ — под влиянието на външната енергия; спр̣ш̣т̣а̄х̣ — засегнати; йе — всички тези; ча — и; анят — други; асат — илюзорна; а̄шрита̄х̣ — приели; бхра̄мяте — обърква; дхӣх̣ — интелигентност; на — не; тат — на тях; ва̄кяих̣ — от тези думи; а̄тмани — на Върховния Аз; упта-а̄тманах̣ — отдали се души; харау — на Бога.
Превод
Думите на хората, които са заблудени от илюзорната енергия на Бога, по никакъв начин не могат да смутят интелигентността на напълно отдалите се души.
Пояснение
Всички Веди свидетелстват, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Това е прието и от всички а̄ча̄рии, включително от Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря. Но когато Кр̣ш̣н̣а лично присъствал на Земята, различните хора го възприемали различно и затова мненията им за Бога също се различавали. Хората, които вярвали в свещените писания, разбирали кой всъщност е Богът и били обзети от безутешна скръб, когато Той напуснал света. В Първа песен вече говорихме за болката на Арджуна и Юдхиш̣т̣хира, които и до края на дните си не могли да преживеят напускането на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Я̄давите само отчасти осъзнавали кой е Богът, но те също са достойни за възхвала, защото имали възможността лично да общуват с него, когато играел ролята на глава на рода им, и освен това му служели като верни слуги. Я̄давите и другите предани на Бога се различават от ония, които в невежеството си мислят Бога за обикновен човек. Такива хора със сигурност са объркани от заблуждаващата енергия. Те са пъклени същества и врагове на Върховния Бог. Заблуждаващата енергия въздейства върху тях с огромна сила, защото въпреки подчертаната си светска образованост те са напълно лишени от вяра в Бога и са заразени от атеизъм. Тези хора яростно се стремят да докажат, че Бог Кр̣ш̣н̣а е бил обикновен човек, убит от ловец заради участието си в заговорите около убийството на Джара̄сандха и синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра – демоничните царе, които тогава управлявали по земята. Тези хора не вярват на Бхагавад-гӣта̄, в която се казва, че Богът не е подвластен на последиците от дейностите си: на ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти. Според атеистите династията Яду (родът на Бог Кр̣ш̣н̣а) била унищожена от бра̄хман̣ите, които я проклели заради греховете на Кр̣ш̣н̣а, убил синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и много други воини. Тези хули не могат да смутят преданите, които прекрасно знаят каква е истината. Тяхната интелигентност никога не се помрачава от съмнения в Бога. Но ония, които приемат сериозно твърденията на асурите и се разколебават от тях, трябва да бъдат осъдени. Такъв смисъл имат думите на Уддхава в тази строфа.