Шрӣмад Бха̄гаватам 3.16.4
Деванагари
तद्व: प्रसादयाम्यद्य ब्रह्म दैवं परं हि मे ।
तद्धीत्यात्मकृतं मन्ये यत्स्वपुम्भिरसत्कृता: ॥ ४ ॥
तद्धीत्यात्मकृतं मन्ये यत्स्वपुम्भिरसत्कृता: ॥ ४ ॥
Стих
тад вах̣ праса̄дая̄мй адя
брахма даивам̇ парам̇ хи ме
тад дхӣтй а̄тма-кр̣там̇ манйе
ят сва-пумбхир асат-кр̣та̄х̣
брахма даивам̇ парам̇ хи ме
тад дхӣтй а̄тма-кр̣там̇ манйе
ят сва-пумбхир асат-кр̣та̄х̣
Дума по дума
тат — затова; вах̣ — вас, мъдреци; праса̄дая̄ми — моля за прошка; адя — още сега; брахма — бра̄хман̣ите; даивам — най-скъпите личности; парам — най-велики; хи — защото; ме — мое; тат — това оскърбление; хи — защото; ити — така; а̄тма-кр̣там — извършено от мен; манйе — Аз смятам; ят — което; сва-пумбхих̣ — от собствените ми служители; асат-кр̣та̄х̣ — срещнали неуважение.
Превод
За мен бра̄хман̣ите са най-великите личности, затова са ми най-скъпи. Неуважението, показано от служителите ми, всъщност е проявено от мене самия, защото пазачите са мои слуги. Приемам случилото се като оскърбление, сторено лично от мен, и затова ви моля за прошка.
Пояснение
Богът винаги е благоразположен към бра̄хман̣ите и кравите, затова в една ведическа мантра се казва: го-бра̄хман̣а-хита̄я ча. На свой ред бра̄хман̣ите обожават изключително Бог Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Във ведическата литература, и по-специално в химните р̣г-мантра от Р̣г Веда се казва, че истинските бра̄хман̣и не откъсват поглед от лотосовите нозе на Виш̣н̣у: ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣. Достойните бра̄хман̣и обожават Върховната Божествена Личност само във формите ѝ, принадлежащи към категорията на Виш̣н̣у, т.е. Кр̣ш̣н̣а, Ра̄ма и всички експанзии на Виш̣н̣у. Мнимият бра̄хман̣а, който е роден в семейство на бра̄хман̣и, но извършва дейности, насочени срещу ваиш̣н̣авите, не може да бъде признат за бра̄хман̣а, защото бра̄хман̣а означава ваиш̣н̣ава, и обратното. Този, който стане предан на Бога, става и бра̄хман̣а. Казано е: брахма джа̄на̄тӣти бра̄хман̣ах̣. Бра̄хман̣а е този, който е разбрал Брахман, а ваиш̣н̣ава е този, който е разбрал Божествената Личност. Осъзнаването на Брахман е началото на процеса, чрез който се осъзнава Божествената Личност. Онзи, който е разбрал Божествената Личност, познава и Брахман, безличностния аспект на Върховния. Затова човекът, който става ваиш̣н̣ава, вече е бра̄хман̣а. Трябва да отбележим, че когато в тази глава Богът говори за величието на бра̄хман̣ите, той има предвид бра̄хман̣ите, които са предани, т.е. бра̄хман̣ите ваиш̣н̣ави. Не бива да се заблуждаваме, че в случая става дума за мнимите бра̄хман̣и, които са родени в брамински семейства, но не притежават никакви брамински качества.