Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.42
Деванагари
स एवेदं जगद्धाता भगवान् धर्मरूपधृक् ।
पुष्णाति स्थापयन् विश्वं तिर्यङ्नरसुरादिभि: ॥ ४२ ॥
पुष्णाति स्थापयन् विश्वं तिर्यङ्नरसुरादिभि: ॥ ४२ ॥
Стих
са еведам̇ джагад-дха̄та̄
бхагава̄н дхарма-рӯпа-дхр̣к
пуш̣н̣а̄ти стха̄паян вишвам̇
тирян̇-нара-сура̄дибхих̣
бхагава̄н дхарма-рӯпа-дхр̣к
пуш̣н̣а̄ти стха̄паян вишвам̇
тирян̇-нара-сура̄дибхих̣
Дума по дума
сах̣ — Той; ева — несъмнено; идам — това; джагат-дха̄та̄ — поддръжникът на цялата вселена; бхагава̄н — Божествената Личност; дхарма-рӯпа-дхр̣к — приемайки формата на религиозните принципи; пуш̣н̣а̄ти — поддържа; стха̄паян — след установяването; вишвам — вселените; тиряк — живи същества, по-низши от хората; нара — човешките същества; сура-а̄дибхих̣ — с инкарнации на полубогове.
Превод
След като сътвори вселената, Той, Божествената Личност, започва да поддържа съществуването на всички в нея и идва в образа на различни инкарнации, за да повика при себе си всички обусловени души, приели тела на човеци, животни и полубогове.
Пояснение
Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, се въплъщава сред различни видове живи същества, за да ги освободи от клопката на илюзията. Тези дейности на Бога не се ограничават само в рамките на човешкото общество. Той идва дори в образа на риба, на глиган, на дърво и на много други форми, но глупаците, които не го познават, му се присмиват дори когато идва в образа на човек. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (9.11) Богът казва:
аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄
ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам
парам̇ бха̄вам аджа̄нанто
мама бхӯта-махешварам
ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам
парам̇ бха̄вам аджа̄нанто
мама бхӯта-махешварам
В предишните стихове вече говорихме, че Богът не е творение на материалната природа. Трансценденталната му позиция е неизменна. Той е вечна форма на знание и блаженство и осъществява всемогъщата си воля чрез различните си енергии. Затова Той никога не е подвластен на последиците от дейностите си. Той е отвъд всички причинно-следствени зависимости. Дори инкарнациите, които идват в материалния свят, са проявления на вътрешната му енергия и затова Той винаги стои над светските понятия за добро и лошо. В материалния свят рибата и глиганът са смятани за по-низши от човека, но когато Богът приеме формата на риба или на глиган, Той не е нито риба, нито глиган в материалния смисъл на думата. Той се въплъщава сред всички видове живи същества само по безпричинната си милост, но това не означава, че принадлежи към тези видове живот. Понятията за добро и зло, низше и висше, важно и несъществено оценяват материалната енергия. Върховният Бог е трансцендентален към тези представи. Думите парам̇ бха̄вам, тоест „трансцендентална природа“, показват, че Той не може да бъде поставян на едно равнище с обектите от материалния свят. Никога не трябва да забравяме, че Всемогъщият Бог винаги запазва енергиите си – те не намаляват и тогава, когато Той приема формата на низше животно. Между Бог Шрӣ Ра̄ма, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и инкарнациите му на риба и глиган няма разлика. Той е всепроникващ и същевременно локализиран навсякъде. Но глупаците, които не разбират парам̇ бха̄вам на Бога, не могат да разберат и това, как Върховният Бог приема човешки образ или форма на риба. Този, който съди за всичко по собствения си опит, прилича на кладенчовата жаба, която смята морето за нещо подобно на нейния кладенец. Тя не може дори да си представи какво е морето, а когато ѝ кажат, че е огромно, решава, че сигурно е малко по-голямо от нейния кладенец. Затова този, който не познава трансценденталната наука за Бога, трудно ще проумее как Бог Виш̣н̣у може да се проявява във всяка общност от живи същества.