Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.13
Деванагари
एको नानात्वमन्विच्छन् योगतल्पात् समुत्थित: ।
वीर्यं हिरण्मयं देवो मायया व्यसृजत् त्रिधा ॥ १३ ॥
वीर्यं हिरण्मयं देवो मायया व्यसृजत् त्रिधा ॥ १३ ॥
Стих
еко на̄на̄твам анвиччхан
йога-талпа̄т самуттхитах̣
вӣрям̇ хиран̣маям̇ дево
ма̄яя̄ вяср̣джат тридха̄
йога-талпа̄т самуттхитах̣
вӣрям̇ хиран̣маям̇ дево
ма̄яя̄ вяср̣джат тридха̄
Дума по дума
еках̣ — Той, единственият; на̄на̄твам — разновидности; анвиччхан — желаейки това; йога-талпа̄т — от ложето на мистичния си сън; самуттхитах̣ — така създаде; вӣрям — семето; хиран̣маям — златен оттенък; девах̣ — полубогът; ма̄яя̄ — от външната енергия; вяср̣джат — създаден по съвършен начин; тридха̄ — в три аспекта.
Превод
Докато лежеше в ложето на мистичния си сън, Богът, воден от желание да прояви от себе си цялото разнообразие от живи същества, с помощта на външната си енергия създаде семенния символ, златист на цвят.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (9.7 – 8) сътворението и унищожението на материалния свят са описани по следния начин:
сарва-бхӯта̄ни каунтея
пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам
пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам
пракр̣тим̇ сва̄м аваш̣т̣абхя
виср̣джа̄ми пунах̣ пунах̣
бхӯта-гра̄мам имам̇ кр̣тснам
авашам̇ пракр̣тер ваша̄т
виср̣джа̄ми пунах̣ пунах̣
бхӯта-гра̄мам имам̇ кр̣тснам
авашам̇ пракр̣тер ваша̄т
„В края на всеки милениум съзидателните сили, тоест материалната енергия и живите същества, които се борят в нея за съществуването си, потъват в трансценденталното тяло на Бога и когато Богът отново пожелае да ги прояви, Той ги създава отново. Затова материалната природа е подчинена на властта на Бога. По неговата воля и под неговия контрол тя отново и отново създава и унищожава живите същества“.
И така, преди сътворението (или проявлението) на материалния космос Богът съществува под формата на недиференцирана съвкупна енергия (маха̄-самаш̣т̣и), а когато пожелае да се разпространи в много, Той се разширява, приемайки формата на диференцирана съвкупна енергия (самаш̣т̣и). Тази енергия продължава да се диференцира още по-нататък и дава началото на индивидуалните разширения на Бога от три категории: адхя̄тмика, адхидаивика и адхибхаутика, както бе обяснено вече (вяш̣т̣и). Затова творението и съзидателните енергии са едновременно тъждествени на Бога и различни от него. Всичко произлиза от него (Маха̄-виш̣н̣у, или Маха̄-самаш̣т̣и) и в този смисъл всички космически енергии са тъждествени на него; но в същото време енергиите, произлезли от Бога, се различават от него, защото всяка от тях има специфични функции и се проявява по специфичен начин в съответствие със замисъла на Бога. Живите същества са една от енергиите на Бога (негова междинна енергия) и затова те също са едновременно и еднакви с него, и различни от него.
В непроявения стадий на съществуване на материалния свят жизнените енергии се намират у Бога в потенциално състояние, а когато по време на космическото проявление Той ги освободи, под влиянието на различните гун̣и на природата те приемат различни форми в зависимост от желанията си. Тези многообразни проявления на жизнените енергии са обусловеното състояние на живите същества. А освободените живи същества, които са във вечния свят (сана̄тана), са души, които безрезервно са се отдали на Бога и затова не са подвластни на законите на сътворението и унищожението. И така, сътворението се осъществява чрез погледа, който Богът хвърля от ложето на мистичния си сън. По този начин се появяват и отново се унищожават всички вселени и заедно с тях безбройните Брахма̄, господарите на тези вселени.