Понятията Бог и Абсолютна Истина не са тъждествени. Цел на Шрӣмад Бха̄гаватам е Абсолютната Истина. Понятието Бог се отнася до повелителя, докато понятието Абсолютна Истина се отнася до сумум бонум*, т.е. до крайния източник на всички енергии. Всеки се съгласява, че като върховен повелител, по същността си Богът трябва да е личност, защото един повелител не може да бъде безличностен. Естествено, съвременните правителства, и най-вече демократичните правителства, са безличностни до известна степен, но в крайна сметка главното управляващо лице е личност и безличностният аспект на правителството е подчинен на личностния. И така, безспорно е, че когато има упражняване на власт, съществува и личностен аспект. Има различни повелители, които заемат различни постове в управлението, затова има и множество малки богове. Според Бхагавад-гӣта̄ всеки повелител, който притежава някакво специфично могъщество, се нарича вибхӯтимат саттва – личност, която Богът е дарил с власт. Съществуват много вибхӯтимат саттви – повелители, богове, които притежават най-различни способности, но Абсолютната Истина е единствена. В Шрӣмад Бха̄гаватам Абсолютната Истина, сумум бонум, е наречена парам̇ сатям.

*Сумум бонум – върховно благо (лат.) – Б.пр.

Авторът на Шрӣмад Бха̄гаватам, Шрӣла Вя̄садева, най-напред отдава смирените си почитания на парам̇ сатям (Абсолютната Истина). И понеже парам̇ сатям е крайният източник на всички енергии, парам̇ сатям е Върховната Личност. Боговете, т.е. повелителите, несъмнено са личности, но парам̇ сатям, която им дава власт и сила, е Върховна Личност. Санскритската дума ӣшвара (повелител) изразява идеята за Бог. Върховната Личност обаче се нарича парамешвара, върховен ӣшвара. Върховната Личност, парамешвара, е върховната личност от всички личности, които притежават съзнание, и е абсолютно независима, защото не черпи могъществото си от никакъв друг източник. Във ведическата литература Брахма̄ е наричан върховен бог или най-главен от всички останали богове, сред които са Индра, Чандра, Варун̣а, но Шрӣмад Бха̄гаватам утвърждава, че дори Брахма̄ не е независим в знанието и силата си. Знанието си, под формата на Ведите, той е получил от Върховната Личност, която се намира в сърцето на всяко живо същество. Тази Върховна Личност пряко и опосредствано знае всичко. Индивидуалните безкрайно малки личности, които са неотделими частици от Върховната Личност, могат да знаят пряко и косвено всичко, което засяга тялото им, т.е. външните им особености, но Върховната Личност знае всичко както за външните си, така и за вътрешните си качества.

Думите джанма̄дй ася означават, че източник на сътворението, поддържането и разрушението е тази върховна съзнаваща личност. Дори от собствен опит можем да разберем, че безжизнената материя не поражда нищо. Живото същество обаче е в състояние да създава инертна материя. То например влиза в съприкосновение с материалното тяло и го превръща в действащ механизъм. Хората с ограничени знания погрешно смятат телесната машина за живото същество, а истината е, че живото същество е основата на този механизъм. Щом жизнената искра напусне телесния механизъм, той става напълно безполезен. По същия начин Върховната Личност е източник на цялата материална енергия. Тази истина е изложена във всички ведически текстове и е приета от всички проповедници на духовната наука. Жизнената сила се нарича Брахман и Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, един от най-великите а̄ча̄рии (учители), е учил, че Брахман е субстанция, а космическият свят е категория. Жизнената сила е изначалният източник на всички енергии и съвсем логично е приета за Върховната Личност. Тя знае всичко: минало, настояще и бъдеще, а също и всяко кътче от материалните и духовните си проявления. Несъвършеното живо същество не знае какво става дори в собственото му тяло. То се храни, но не знае как храната се превръща в енергия и как тази енергия поддържа тялото. Когато живото същество е съвършено, то знае всичко, което се случва, а щом Върховната Личност е всесъвършена, естествено е да знае всичко до най-малките подробности. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам тази съвършена личност е наричана Ва̄судева – този, който пребивава навсякъде, знае всичко и напълно владее абсолютните си енергии. В Шрӣмад Бха̄гаватам това е обяснено много подробно и читателят ще има възможността обстойно да се запознае с този въпрос.

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е проповядвал Шрӣмад Бха̄гаватам в съвременната епоха и със собствения си пример е показал как трябва да се следват предписанията му. По-лесно ще проникнем в същността на Шрӣмад Бха̄гаватам, ако се възползваме от безпричинната милост на Шрӣ Чайтаня. Затова тук предлагаме едно кратко описание на живота и ученията му, което ще помогне на читателя да осъзнае истинската стойност на Шрӣмад Бха̄гаватам.

Човек трябва да изучава Шрӣмад Бха̄гаватам под ръководството на личност бха̄гаватам. Бха̄гаватам – това е личност, чийто живот представлява практическо приложение на Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е Абсолютната Божествена Личност и затова Той е и Бхагава̄н, и бха̄гаватам в личност и в звук. Затова подходът му към Шрӣмад Бха̄гаватам е достъпен за всички хора по света. Чайтаня Маха̄прабху е искал тези, които по волята на съдбата са се родили в Индия, да проповядват Шрӣмад Бха̄гаватам във всички кътчета на света.

Шрӣмад Бха̄гаватам представя науката за Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Божествена Личност, начални сведения за когото получаваме от Бхагавад-гӣта̄. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал, че всеки, независимо от положението си, може да стане упълномощен проповедник и учител върху науката за Кр̣ш̣н̣а, ако е изучил Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄.

Страдащото човечество има нужда от науката за Кр̣ш̣н̣а и ние молим водачите на всички нации да се възползват от нея – за собственото си добро, за доброто на обществото и за доброто на всички народи по света.

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, великият апостол на любовта към Бога и основоположникът на общото възпяване на святото име на Бога, се е появил в Шрӣдха̄ма Ма̄я̄пура, квартал на град Навадвӣпа (Бенгал), вечерта на Пха̄лгунӣ Пӯрн̣има̄ през 1407 година от Шака̄бда, което съответства на февруари 1486 година от християнския календар.

Баща му, Шрӣ Джаганна̄тха Мишра, бил учен бра̄хман̣а от областта Силхет и бил дошъл да се учи в Навадвӣпа, смятана по това време за средище на образованието и културата. Той се оженил за Шрӣматӣ Шачӣдевӣ, дъщеря на Шрӣла Нӣла̄мбара Чакравартӣ, велик учен от Навадвӣпа, и се заселил за постоянно на брега на Ганг.

Джаганна̄тха Мишра и съпругата му имали няколко дъщери, повечето от които умрели още съвсем малки. Цялата любов на родителите се насочила към двамата им оживели сина – Шрӣ Вишварӯпа и Вишвамбхара. Десетото дете, по-малкият син, който се казвал Вишвамбхара, по-късно станал известен като Нима̄й Пан̣д̣ита, а след като приел живота в отречение – като Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху проявявал трансценденталните си дейности в продължение на четирийсет и осем години и напуснал този свят в Пурӣ, през 1455 година от Шака̄бда.

Първите двайсет и четири години от живота си Той прекарал в Навадвӣпа като учен и глава на семейство. Първата му съпруга била Шрӣматӣ Лакш̣мӣприя̄, която починала много млада, докато Богът бил далече от дома си. Щом се върнал от Източен Бенгал, майка му го помолила да се ожени втори път и Той се съгласил. Втората му съпруга била Шрӣматӣ Виш̣н̣уприя̄ Девӣ, която трябвало да прекара целия си живот в раздяла с Бога, защото Той приел степента сання̄са на двайсет и четири годишна възраст, когато тя била едва на шестнайсет.

След като приел сання̄са, по молба на майка си, Шрӣматӣ Шачӣдевӣ, Бог Чайтаня се установил в Джаганна̄тха Пурӣ. Там Той останал двайсет и четири години, шест от които прекарал в непрекъснати пътувания из цяла Индия (най-вече из южните ѝ части), за да проповядва Шрӣмад Бха̄гаватам.

Освен Шрӣмад Бха̄гаватам, Бог Чайтаня проповядвал и разпространявал в най-достъпна форма и ученията на Бхагавад-гӣта̄. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е наречен Абсолютната Божествена Личност и последното му наставление в тази велика книга на трансценденталното знание гласи, че човек трябва да изостави всички видове религиозни дейности и да приеме него (Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) като единствен обект на обожание. Богът уверява, че тогава ще защити предания си от всички греховни действия и че той няма да бъде безпокоен от нищо.

За съжаление, въпреки пряката повеля на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, въпреки ученията на Бхагавад-гӣта̄ ограничените хора смятат, че Кр̣ш̣н̣а е една велика историческа личност и нищо повече. Те не могат да го приемат като изначалната Божествена Личност. Множество неотдадени личности заблуждават хората, които имат такива повърхностни познания. Дори известни учени тълкуват погрешно ученията на Бхагавад-гӣта̄. След напускането на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а редица изтъкнати учени са създали стотици коментари върху Бхагавад-гӣта̄ и почти всички са преследвали с това някакви лични цели.

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е самият Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Но появил се този път като велик предан на Бога, за да проповядва както на обикновените хора, така и на религиозните дейци и на философите каква е трансценденталната позиция на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – изначалния Бог и причината на всички причини. Същността на проповедите му е, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който се е появил във Враджабхӯми (Вр̣нда̄вана) като син на царя на Враджа (Нанда Маха̄ра̄джа), е Върховната Божествена Личност, затова всички трябва да го обожават. Вр̣нда̄вана-дха̄ма не се различава от Бога, защото името, славата, формата му и мястото, където Той се появява, са абсолютно знание и затова са тъждествени с него. Следователно Вр̣нда̄вана-дха̄ма заслужава същата почит, която трябва да се отдава на Бога. Най-висшата форма на трансцендентално обожание на Бога са показали девойките на Враджабхӯми под формата на чиста любов към него и Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху препоръчва този път като най-висшата форма на обожание. Той приема Шрӣмад Бха̄гавата Пура̄н̣а като съвършеното писание, което може да ни помогне да разберем Бога, и проповядва, че крайната цел на живота на всички човешки същества е да достигнат до равнището на према, любовта към Бога.

Много предани на Бог Чайтаня, като Шрӣла Вр̣нда̄вана да̄са Т̣ха̄кура, Шрӣ Лочана да̄са Т̣ха̄кура, Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ, Шрӣ Кавикарн̣апӯра, Шрӣ Прабодха̄нанда Сарасватӣ, Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ, Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ, Шрӣ Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Шрӣ Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, а през последните две столетия Шрӣ Вишвана̄тха Чакравартӣ, Шрӣ Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, Шрӣ Шя̄ма̄нанда Госва̄мӣ, Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, Шрӣ Бхактивинода Т̣ха̄кура и най-накрая Шрӣ Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура (нашият духовен учител) и много други велики и прославени учени и предани на Бога, са създали обширна литература, която се занимава с живота и ученията на Шрӣ Чайтаня. Тези писания се основават на ша̄стри като Ведите, Пура̄н̣ите, Упаниш̣адите, Ра̄ма̄ян̣а, Маха̄бха̄рата и други исторически повествования и автентични произведения, признати от редица видни а̄ча̄рии. Тези книги са уникални като творения, несравними като начин на изложение и трансцендентални като съдържание. За съжаление, светът все още не знае за тях, но когато тези произведения, написани предимно на санскрит и на бенгали, станат достъпни за всички мислещи хора и разпръснат сиянието си по целия свят, тогава славата на Индия и посланието ѝ за любов ще залеят този порочен свят, който безуспешно се опитва да постигне мир и благополучие по собствени, измислени начини, неодобрени от а̄ча̄риите във веригата на ученическата последователност.

За читателите на това кратко описание на живота и ученията на Бог Чайтаня ще бъде много полезно, ако се запознаят с книгите на Шрӣла Вр̣нда̄вана да̄са Т̣ха̄кура (Шрӣ Чайтаня-бха̄гавата) и на Шрӣла Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ (Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та). Ранните години от живота на Бога са описани по един чудесен начин от автора на Чайтаня-бха̄гавата, а що се отнася до учението му, то е по-обстойно изложено в Чайтаня чарита̄мр̣та. В момента то е достъпно и за англоезичните читатели благодарение на книгата ни Ученията на Бог Чайтаня.

Ранните години от живота на Бога са описани от един от най-доверените му предани и съвременници, Шрӣла Мура̄ри Гупта, който по онова време бил лекар, а по-късният период от живота му е описан от личния му секретар Шрӣ Да̄модара Госва̄мӣ, известен още като Шрӣла Сварӯпа Да̄модара, който всъщност постоянно придружавал Бога, докато Той бил в Пурӣ. Тези двама предани са записвали практически всяко едно събитие от живота на Бога и книгите, за които говорихме по-горе, са били написани по-късно въз основа на кад̣ачите (записките) на Шрӣла Да̄модара Госва̄мӣ и на Мура̄ри Гупта.

И така, Бог Чайтаня се появил вечерта на Пха̄лгунӣ Пӯрн̣има̄ през 1407 година от Шака̄бда. По волята на Бога тогава имало лунно затъмнение. Обикновено при затъмнение индусите се къпят в Ганг или в някоя друга свещена река и повтарят ведически мантри, за да се пречистят. Затова когато Бог Чайтаня се родил, цяла Индия се огласяла от святите звуци на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Тези шестнайсет имена на Бога се споменават в много Пура̄н̣и и Упаниш̣ади и се описват като та̄рака-брахма на̄ма за тази епоха. В ша̄стрите се препоръчва да ги повтаряме без оскърбления, защото тези святи имена могат да освободят падналите души от материалното робство. И в Индия, и извън пределите ѝ Богът има безброй имена и всички те са еднакво добри, защото обозначават Върховната Божествена Личност. Но тъй като тези шестнайсет се препоръчват специално за нашата епоха, хората трябва да се възползват от тях и да следват пътя на великите а̄ча̄рии, които са постигнали успех, като се спазвали указанията на ша̄стрите (свещените писания).

Съвпадението на появяването на Бог Чайтаня с лунното затъмнение свидетелства за особената мисия на Бога. Тя била да проповядва колко важно е хората от тази епоха на Кали (епохата на раздори) да повтарят святите имена на Бога. В сегашната епоха конфликтите възникват и по най-незначителен повод, затова ша̄стрите предлагат една проста и универсална основа за себепознание – възпяването на святите имена на Бога. Хората могат да се събират заедно, за да възхваляват Бога на своя език или да пеят за него мелодични песни и ако не извършват оскърбления, е сигурно, че постепенно ще постигнат духовно съвършенство, без да е необходимо да преминават през по-сурови методи. На тези събирания всички могат да слушат трансценденталните звуци – учени и глупаци, богати и бедни, индуси и мюсюлмани, англичани и индийци, чан̣д̣а̄ли и бра̄хман̣и. И така могат да избършат от огледалото на сърцето си праха, натрупал се след дългото съприкосновение с материята. За да подкрепят мисията на Бога, всички хора по света ще приемат святото му име като основата на единната общочовешка религия. С други думи, святото име е дошло на земята заедно с идването на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.

Още като бебе в скута на майка си Бог Чайтаня веднага спирал да плаче, щом жените около него започнели да пеят святите имена и да пляскат с ръце. Съседите със страхопочитание и благоговение наблюдавали това необикновено явление. Понякога младите момичета се забавлявали, като първо разплаквали Бога, а след това го успокоявали, като започвали да пеят святото име. Така още от самото си детство Той започнал да проповядва значението на святото име. В ранните години на живота си Бог Шрӣ Чайтаня бил известен като Нима̄й. Това име му дала обичната му майка, защото Той се родил под едно дърво нимба в двора на бащината си къща.

Когато Богът бил на шест месеца, на церемонията анна-пра̄шана му предложили твърда храна и Той още тогава дал да се разбере какви ще са бъдещите му дейности. Имало обичай тогава на детето да се предлагат монети и книги, за да може да се узнае нещо за бъдещите му склонности. От едната страна на Бога сложили монети, а от другата – Шрӣмад Бха̄гаватам. Богът избрал Бха̄гаватам, а не парите.

Един ден, когато бил още съвсем малко бебе и лазел по двора, пред него се появила една змия и Той започнал да си играе с нея. Всичките му домашни замрели от ужас, но след малко змията си отишла и детенцето се върнало в скута на майка си. Веднъж го отвлякъл един крадец, който искал да му вземе накитите и затова го метнал на гръб и тръгнал да търси усамотено място, за да го ограби. Но Богът с удоволствие се повозил на раменете му – станало така, че докато се въртял насам-натам, крадецът се заблудил и накрая се озовал право пред къщата на Джаганна̄тха Мишра. И понеже се боял да не го хванат, веднага пуснал детето. Естествено, разтревожените родители и роднини много се зарадвали, когато видели изгубеното дете.

Веднъж в дома на Джаганна̄тха Мишра отседнал един бра̄хман̣а, който бил тръгнал на поклонение. Един ден, когато той предлагал храната си на Върховния Бог, се появил Нима̄й и опитал приготвените блюда. Храната трябвало да се изхвърли, защото детето я било докоснало, и бра̄хман̣ът трябвало да готви наново. Вторият път се случило същото нещо, а когато това станало и за трети път, най-накрая сложили детето да спи. В полунощ, когато всички в къщата дълбоко спели по стаите си, поклонникът бра̄хман̣а започнал да предлага на мӯртите храната, която бил сготвил с много старание. Но пак по същия начин пред него се появило детето-Бог и развалило обреда. Тогава бра̄хман̣ът се разплакал, но всички спели дълбоко и никой не можел да го чуе. Изведнъж детето-Бог открило на щастливеца, че то е самият Кр̣ш̣н̣а. То забранило на бра̄хман̣а да разказва за случилото се и се върнало в обятията на майка си.

В детството на Бог Чайтаня имало много такива случки. Той бил палаво момче и обичал да дразни ортодоксалните бра̄хман̣и, докато те се къпели в Ганг. Те отивали да се оплачат на баща му, че вместо да ходи на училище, момчето му ги пръска с вода. Но в същия миг Богът се появявал пред баща си с книги в ръка и с училищните си дрехи, сякаш току-що се връщал оттам. На мястото за къпане (гха̄т̣а), Той закачал съседските момичета, които обожавали Шива, за да получат добър съпруг. Този обичай е много разпространен сред неомъжените момичета от индуски семейства. Когато те извършвали този обред, Богът, като истински пакостник, отивал при тях и им казвал: „Скъпи сестри, дайте ми всичко, което сте приготвили за Шива. Той ми е предан, а Па̄рватӣ ми е слугиня. Шива и всички останали полубогове ще бъдат много по-доволни, ако обожавате мен.“ Някои отказвали да слушат палавото момче и то ги проклинало да се омъжат за старци, които да имат по седем деца от предишните си съпруги. От страх и понякога от любов момичетата му правели най-различни подаръци и тогава Богът ги благославял и ги уверявал, че ще имат красиви млади съпрузи и ще родят една дузина деца. Девойките много се въодушевявали от тази благословия, но често се оплаквали на майките си от него заради тези случки.

Така изминало ранното детство на Бога. Когато бил само на шестнайсет години, Той основал собствено чатушпа̄т̣хӣ (селско училище, оглавявано от учен бра̄хман̣а). В училището си Той говорел само за Кр̣ш̣н̣а, дори по време на заниманията по граматика. За да достави удоволствие на Бога, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ по-късно съставил учебник по санскритска граматика, в който всички правила се обяснявали с примери със святите имена на Бога. Този учебник се използва и до днес. Нарича се Хари-на̄ма̄мр̣та-вя̄каран̣а и е застъпен в програмата на бенгалските училища.

По това време в Навадвӣпа дошъл великият каш̣мирски учен Кешава Ка̄шмӣри, за да участва в беседи върху ша̄стрите. Каш̣мирският пан̣д̣ита бил необорим учен и бил обходил всички научни средища в Индия. Накрая дошъл и в Навадвӣпа, за да си премери силите с местните учени пан̣д̣ити. Те решили да излъчат за свой представител Нима̄й Пан̣д̣ита (Бог Чайтаня), като мислели, че ако Той загуби, ще имат още една възможност за дискусия с учения, защото Нима̄й Пан̣д̣ита бил още момче. А ако Той победи каш̣мирския пан̣д̣ита, тогава славата им ще нарасне още повече, защото хората ще говорят, че едно обикновено момче от Навадвӣпа е сразило непобедимия учен, прочут из цяла Индия. Случило се така, че Нима̄й Пан̣д̣ита срещнал Кешава Ка̄шмӣри, докато той се разхождал по бреговете на Ганг. Богът го помолил да възпее Ганг в стихове и пан̣д̣итът мигновено съчинил сто шлоки, които изрецитирал със скоростта на ураган, показвайки необикновената си ученост. Нима̄й Пан̣д̣ита отведнъж запомнил безпогрешно всички шлоки. Той повторил шейсет и четвъртата и посочил в нея някои реторични и литературни слабости. Той поставил под въпрос правилната употреба на думата бхава̄нӣ-бхартух̣, като изтъкнал, че това е тавтология. Бхава̄нӣ означава съпругата на Шива, тогава кой друг може да ѝ е бхарта̄, съпруг? Той изтъкнал и други неточности и каш̣мирският пан̣д̣ита бил поразен. Нямало край удивлението му, че един обикновен студент по граматика може да посочи стилистичните грешки, допуснати от един ерудиран учен. Макар че това се случило преди срещата им пред слушатели, новината мълниеносно се разпространила из цяла Навадвӣпа. Накрая в един сън на Кешава Ка̄шмӣри му се явила богинята на учението Сарасватӣ, която му наредила да се предаде на Бог Чайтаня – така той му станал последовател. 

След това Богът много тържествено и богато отпразнувал сватбата си. По това време Той започнал да проповядва в Навадвӣпа общото възпяване на святото име на Бога. Някои бра̄хман̣и му завиждали за славата, която си бил извоювал, и издигали по пътя му много препятствия. Те били изпълнени с такава злоба, че накрая се оплакали в мюсюлманския съд в Навадвӣпа. Тогава Бенгал се управлявал от патаните*, а губернатор на провинцията бил Набоб Хюсеин Шах. Мюсюлманският съд в Навадвӣпа се отнесъл сериозно към жалбата на бра̄хман̣ите и като начало отправил предупреждение към последователите на Нима̄й Пан̣д̣ита да не пеят високо името на Хари. Но Бог Чайтаня казал на последователите си да не се подчиняват на заповедите на кази** и те продължили да правят сан̇кӣртан (да пеят) по улиците, сякаш нищо не се е случило. Тогава съдията изпратил стражари, които прекъснали сан̇кӣртана и счупили няколко мр̣дан̇ги (барабани). Когато Нима̄й Пан̣д̣ита научил за това произшествие, Той отправил призив за гражданско неподчинение. Така Той станал основоположник на движението за гражданско неподчинение в Индия в името на справедливостта. Той организирал шествие от сто хиляди души, които носели хиляди мр̣дан̇ги и карата̄ли (ръчни цимбали), и тази процесия минала по всички улици на Навадвӣпа в знак на протест срещу заповедта. Накрая огромните тълпи се събрали около къщата на съдията, който от страх се бил скрил на горния етаж. Струпалият се народ бил настроен много войнствено, но Бог Чайтаня помолил хората да се успокоят. Тогава съдията излязъл и се опитал да умилостиви Бога, като го нарекъл свой племенник. Той отбелязал, че Нӣла̄мбара Чакравартӣ му се пада чичо, а Шрӣматӣ Шачӣдевӣ, майката на Нима̄й Пан̣д̣ита, му е братовчедка. Той попитал Бога може ли синът на братовчедка му да се гневи на вуйчо си, а Богът отвърнал, че щом съдията му е вуйчо, трябва гостоприемно да приеме племенника си вкъщи. Така напрежението спаднало и двамата големи учени започнали дълъг разговор върху Корана и индуските ша̄стри. Богът поставил въпроса за убиването на крави и съдията му отговорил по подходящ начин, като се позовал на Корана. На свой ред той попитал Бога за жертвоприношенията на крави, за което споменават Ведите, и Богът отговорил, че тези жертвоприношения всъщност не са убийства. При тези церемонии се принася в жертва стар бик или крава, за да могат те да получат нов живот чрез силата на ведическите мантри. Но в Кали-юга този вид жертвоприношения са забранени, защото няма просветени бра̄хман̣и, които да притежават необходимите качества, за да могат да ги извършват. Всъщност в Кали-юга са забранени всички яги (жертвоприношения), защото в ръцете на глупавите хора тези дейности губят смисъла си. За Кали-юга се препоръчва само сан̇кӣртана ягя, с която могат да се постигнат всички цели. С тези думи най-накрая Богът успял да убеди съдията и той му станал последовател. След това съдията разгласил, че никой не трябва да препятства движението на сан̇кӣртана, започнато от Бога, и завещал това на потомците си. Гробницата на този кази още се намира в Навадвӣпа и индуските поклонници идват да я почетат. И до ден-днешен в Навадвӣпа живеят потомците на съдията и те никога не са издигали никакви пречки пред сан̇кӣртана, дори по времето на индо-мюсюлманските стълкновения.

*Патани – индийско наименование на едно от афганските племена. (Б.пр.)
**Кази – мюсюлмански верски и граждански съдия. (Б.пр.)

Този случай ясно показва, че Богът не бил кротък ваиш̣н̣ава. Ваишн̣авите са безстрашни предани на Бога и са готови на всичко в името на справедливостта и на постигането на целта си. Арджуна също бил ваиш̣н̣ава и предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, но смело се сражавал, за да удовлетвори Бога. Ваджра̄н̇гаджӣ (Ханума̄н) също бил предан на Бог Ра̄ма, но дал добър урок на демоничната шайка на Ра̄ван̣а. Принципите на ваиш̣н̣авизма гласят, че трябва да удовлетворяваме Бога с всички средства. По природа ваиш̣н̣авите са миролюбиви живи същества, които не са склонни към насилие и притежават всички добри качества на Бога, но когато неотдадените хулят Бога или преданите му, те никога не търпят тази дързост.

След този случай Богът започнал още по-усилено да проповядва и да разпространява бха̄гавата-дхарма – движението на сан̇кӣртана – и всеки, който се противопоставял на разпространяването на тази юга-дхарма (дълга на живите същества в тази епоха), получавал заслужено наказание. Така двама бра̄хман̣и, Ча̄пала и Гопа̄ла, които също били вуйчовци на Бога, си навлекли проказа, но по-късно, когато се разкаяли, Богът отново ги приел. В хода на проповедническата си дейност всеки ден Той изпращал всичките си последователи, в това число Шрӣла Нитя̄нанда Прабху и Т̣ха̄кура Харида̄са, които оглавявали движението му, да ходят от врата на врата да проповядват Шрӣмад Бха̄гаватам. Цяла Навадвӣпа била залята от това движение, а главната квартира на Бога се намирала в къщата на Шрӣва̄са Т̣ха̄кура и Шрӣ Адваита Прабху, двама от най-изтъкнатите му семейни ученици. Тези прославени с познанията си изтъкнати водачи на общността на бра̄хман̣ите били най-горещите поддръжници на движението на Бог Чайтаня. Шрӣ Адваита Прабху бил главната причина за идването на Бога. Когато Адваита Прабху видял, че цялото човешко общество е затънало в материалистически дейности и е забравило преданото служене, което единствено може да го спаси от трите вида страдания на материалното съществуване, от безпричинно състрадание към човечеството, измъчено от бремето на настоящата епоха, Той отправил горещи молитви към Бога да изпрати своя инкарнация и го обожавал с вода от Ганг и с листа от святото дърво туласӣ. А що се отнася до проповядването в движението на сан̇кӣртана, според наставленията на Бога всеки трябвало да участва в него ежедневно.

Веднъж Нитя̄нанда Прабху и Шрӣла Харида̄са Т̣ха̄кура вървели по главната улица и видели на пътя една тълпа хора, които викали и ръкомахали. Двамата разпитали минувачите и разбрали, че безредиците предизвикват двама пияни братя на име Джага̄и и Ма̄дха̄и. Научили още, че двамата братя произхождат от уважавано семейство на бра̄хман̣и, но заради лошата среда, в която се движели, се били превърнали в последни негодници. Те били не само пияници, но и месоядци, развратници, престъпници и изобщо вършели всевъзможни грехове. Шрӣла Нитя̄нанда Прабху чул всичко това и решил, че тези паднали души трябва първи да получат спасение. Ако те се освободят от греховния си живот, тогава доброто име на Бог Чайтаня ще стане още по-прославено. С тези мисли Нитя̄нанда Прабху и Харида̄са си проправили път през тълпата и помолили двамата братя да повтарят святото име на Бог Хари. Тази молба довела пияните братя до ярост и те обсипали Нитя̄нанда Прабху с ругатни и неприлични думи. Братята подгонили Нитя̄нанда и Харида̄са и доста време тичали след тях. Вечерта на Бога бил представен отчета за извършеното проповядване и Той с радост научил, че Нитя̄нанда и Харида̄са са се опитали да освободят тези двама големи глупаци.

На следващия ден Нитя̄нанда Прабху отишъл да види братята, но щом се приближил, единият от тях хвърлил по него парче от счупена глинена кана. То го ударило по челото и от раната бликнала кръв. Но Нитянанда Прабху бил толкова великодушен, че вместо да се възмути от тази отвратителна постъпка, казал: „Това, че хвърли по мен камък, няма значение. Искам само да те помоля да възпяваш святото име на Бог Хари.“

Другият брат, Джага̄и, бил изумен от поведението на Нитя̄нанда Прабху, веднага паднал в краката му и го помолил да прости на грешния му брат. Когато Ма̄дха̄и отново посегнал да удари Нитя̄нанда Прабху, Джага̄и го спрял и започнал да го умолява да се поклони в краката му. Междувременно вестта, че Нитя̄нанда е пострадал, стигнала до Бога и Той мигновено пристигнал на мястото, пламтящ от гняв. Той в същия миг призовал чакрата си Сударшана (върховното оръжие на Бога, което има формата на диск), за да убие грешниците, но изведнъж Нитя̄нанда Прабху му напомнил каква е мисията му. Мисията на Бога била да освободи безнадеждно пропадналите души от Кали-юга, а братята Джага̄и и Ма̄дха̄и били точно такива. Деветдесет процента от хората през тази епоха по нищо не се различават от тези братя – даже и ония, които имат знатен произход и са почитани в обществото. Според свещените писания, в тази епоха хората по целия свят ще бъдат шӯдри с най-низши качества или по-низши даже и от шӯдри. Трябва да се отбележи, че Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху никога не е признавал казионната кастова система, която определя мястото на човека според произхода му. Напротив, Той строго следва учението на ша̄стрите за нашата сварӯпа – за истинската ни същност.

Когато Богът повикал чакрата Сударшана, а Шрӣла Нитя̄нанда Прабху го помолил да прости на братята, те паднали в лотосовите крака на Бога и започнали да го молят за прошка. Нитя̄нанда Прабху също го помолил да приеме тези разкаяли се души и Богът се съгласил при едно условие – от тук нататък братята завинаги да сложат край на греховните си деяния и на разпътния си живот. Двамата братя се съгласили и обещали да изоставят всичките си греховни навици. Милостивият Бог им простил и никога повече не споменал миналите им прегрешения.

Такава е особената милост на Бог Чайтаня. Никой в съвременната епоха не може да каже, че е напълно безгрешен. Никой не може да каже това. Но Бог Чайтаня приема всички грешници, стига да обещаят след като получат посвещение от истински духовен учител да не се отдават отново на греховните си навици.

В историята с двамата братя има ред неща, от които можем да се поучим. В Кали-юга практически почти всички хора имат качествата на Джага̄и и Ма̄дха̄и. Ако искат да се освободят от последствията на прегрешенията си, те трябва да приемат подслон при Бог Чайтаня Маха̄прабху и след като получат духовно посвещение, да се въздържат от дейностите, забранени в ша̄стрите. Тези забрани са описани от Бога в наставленията му към Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ.

Докато Богът бил семеен, Той не показал много от чудесата, които обикновено се очакват от подобни личности, но веднъж в къщата на Шрӣнива̄са Т̣ха̄кура, когато сан̇кӣртанът бил в разгара си, Той направил нещо наистина изумително. Попитал преданите какво искат за ядене и щом научил, че искат манго, помолил да му донесат мангово семе, въпреки че не бил сезонът на тези плодове. Той посял семето в двора на Шрӣнива̄са, то веднага покълнало и от земята се показало растение. За кратко време растението се превърнало в голямо мангово дърво, отрупано с толкова много зрели плодове, колкото преданите дори не можели да изядат. Дървото останало в двора на Шрӣнива̄са и оттогава преданите берели от него толкова плодове, колкото пожелаели.

Богът оценявал много високо любовта на девойките на Враджабхӯми (Вр̣нда̄вана) към Кр̣ш̣н̣а. Изразявайки възхищението си от чистотата, с която те служели на Бога, веднъж Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху започнал да пее святите имена на гопӣте (пастирките) вместо имената на Бога. Тогава при него дошли няколко студенти, негови ученици, и били смаяни, като го чули да възпява имената на гопӣте. От глупост те попитали Бога защо възпява имената на гопӣте и го посъветвали да възпява името на Кр̣ш̣н̣а, с което само обезпокоили екстаза му. Той ги наругал и ги прогонил. Студентите били почти на една възраст с Бога и затова си въобразявали, че са му равни. Те се събрали и решили да го нападнат, ако Той отново се осмели да се държи с тях по такъв начин. Сред жителите на града този случай дал повод за злонамерени приказки по адрес на Бога.

Когато тези коментари стигнали до Бог Чайтаня, Той се замислил върху това, че в обществото има различни видове хора. Той забелязал, че на преданото служене на Бога се противопоставят най-вече студентите, преподавателите, вършителите на плодоносни дейности, йогӣте, неотдадените и различните видове атеисти. Той мислел: „Аз имам мисия да освободя всички паднали души от тази епоха, но ако те ми нанасят оскърбления, защото мислят, че съм обикновен човек, от това няма да имат никаква полза. За да тръгнат по пътя на духовното себепознание, те трябва по някакъв начин да започнат да ми отдават почитания.“ И Бог Чайтаня решил да приеме живота в отречение (сання̄са), защото обикновените хора са склонни да почитат сання̄сӣте.

Преди петстотин години обществото не било още толкова деградирало, колкото е в днешно време. Тогава хората почитали сання̄сӣте, а те от своя страна много строго спазвали правилата и ограниченията на живота в отречение. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху не одобрявал този начин на живот за епохата на Кали, но причина за това бил фактът, че много малко сання̄сӣ в тази епоха са в състояние да следват необходимите правила и ограничения. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху решил да приеме това стъпало и да стане съвършен сання̄сӣ, за да могат обикновените хора да го почитат. Човек е длъжен да уважава сання̄сӣте, защото те са учителите на всички варн̣и и а̄шрами.

Докато Богът размислял дали да приеме сання̄са, един сання̄сӣ от Катва (Бенгал), от школата на ма̄я̄ва̄дӣте, наречен Кешава Бха̄ратӣ, посетил Навадвӣпа и Богът го поканил на вечеря. Когато гостът пристигнал, Богът го помолил да му даде посвещение за сання̄сӣ. Такъв е редът. Сання̄са може да се получи само от сання̄сӣ. Въпреки че Богът бил напълно независим и макар че Кешава Бха̄ратӣ не принадлежал към ваиш̣н̣ава-сампрада̄ята (школата на ваиш̣н̣авите), Бог Чайтаня приел сання̄са от него, за да спази реда, установен от ша̄стрите.

След като се посъветвал с Кешава Бха̄ратӣ, Богът заминал за Катва, за да приеме официално сання̄са. Съпровождали го Шрӣла Нитя̄нанда Прабху, Чандрашекхара А̄ча̄ря и мукунда Датта. И тримата участвали в церемонията. В Чайтаня-бха̄гавата Шрӣла Вр̣нда̄вана да̄са Т̣ха̄кура описва много подробно как Богът приел сання̄са.

Така в края на двайсет и четвъртата си година, през месец Ма̄гха, Богът приел сання̄са. След приемането на тази тази духовна степен Той станал зрял проповедник на бха̄гавата-дхарма. Макар че същото проповядване Бог Чайтаня вършел още докато бил семеен, Той се сблъсквал с някои препятствия в проповядването и заради падналите души решил да пожертва дори уюта на семейния си живот. Когато бил семеен, основни негови спътници били Шрӣла Адваита Прабху и Шрӣла Шрӣва̄са Т̣ха̄кура, а когато приел сання̄са, главни придружители му станали Шрӣла Нитя̄нанда Прабху, на когото било възложено да проповядва предимно в Бенгал, и шестимата Госва̄мӣ (Рӯпа Госва̄мӣ, Сана̄тана Госва̄мӣ, Джӣва Госва̄мӣ, Гопа̄ла Бхат̣т̣а Госва̄мӣ, Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ и Рагхуна̄тха Бхат̣т̣а Госва̄мӣ), от които най-високопоставени били Шрӣла Рӯпа и Сана̄тана. Те били изпратени във Вр̣нда̄вана да извършат разкопки по местата, които сега представляват места за поклонение. По волята на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху бил възстановен днешният град Вр̣нда̄вана и било разкрито значението на Враджабхӯми.

Богът приел сання̄са и веднага поискал да замине за Вр̣нда̄вана. В продължение на три дена Той пътувал из Ра̄д̣ха-деша (местности, през които не минава Ганг). Просто от мисълта за Вр̣нда̄вана Той бил в пълен екстаз. Но Шрӣла Нитя̄нанда го отклонил от пътя му и го завел в къщата на Адваита Прабху в Ша̄нтипура. Богът останал там няколко дни, а Шрӣ Адваита Прабху изпратил хората си в Навадвӣпа да доведат майка Шачӣ, за да може за последен път да се срещне със сина си. Адваита Прабху разбирал добре, че Богът напуска дома си завинаги. Някои злонамерени хора твърдят, че след като приел сання̄са, Бог Чайтаня се срещнал и със съпругата си и ѝ оставил дървените си сандали, за да ги обожава, но в достоверните източници не се споменава подобна среща. В дома на Адваита Прабху Богът се срещнал с майка си и тя заридала, когато видяла сина си в дрехи на сання̄сӣ. Тя го помолила да направи заради нея една малка отстъпка и да се установи в Пурӣ, за да може лесно да научава какво става с него. Богът се съгласил да изпълни последното ѝ желание. После се отправил към Пурӣ, а всички жители на Навадвӣпа потънали в океан от скръб след раздялата с него.

На път за Пурӣ Богът посетил редица важни места. Той отишъл в храма на Гопӣна̄тхаджӣ, който бил откраднал сгъстено мляко за предания си Шрӣла Ма̄дхавендра Пурӣ. Оттогава мӯртито на Гопӣна̄тхаджӣ станало известно като Кшӣра-чора̄-гопӣна̄тха. Тази история доставила на Бога огромно удоволствие. Склонността към кражби е присъща дори на абсолютното съзнание, но когато я проявява Абсолютът, тя загубва извратения си характер и става предмет на обожание дори от Бог Чайтаня, тъй като от абсолютна гледна точка Богът и склонността му към кражба са тъждествени. Тази забележителна история за Гопӣна̄тхаджӣ е описана много ярко от Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ в Чайтаня чарита̄мр̣та.

След като посетил храма на Кшӣра-чора̄-гопӣна̄тха в Ремун̣а̄ (Баласор, щат Ориса), Богът продължил към Пурӣ и по пътя се отбил в храма на Са̄кш̣и-гопа̄ла, който бил станал свидетел в семейния спор на двама предани бра̄хман̣и. Богът изслушал историята с голямо удоволствие, защото искал да накара атеистите да разберат, че мӯртите на Бога, които са обожавани в храмовете и са признати от великите а̄ча̄рии, не са идоли, както твърдят невежите. Мӯртито в храма е арча̄ инкарнация на Божествената Личност и затова е напълно тъждествено с Бога. То отвръща на любовта на преданите с взаимност, която е пропорционална на силата на тази любов. Историята за Са̄кш̣и-гопа̄ла гласи, че при едно семейно недоразумение между двама предани Богът във формата си на арча̄ инкарнация пропътувал разстоянието от Вр̣нда̄вана до Видя̄нагара (село в Ориса), за да разреши спора и да покаже на слугите си особената си благосклонност към тях. Оттам мӯртито било отнесено в Катак, където и до днес хиляди поклонници посещават храма на Са̄кш̣и-гопа̄ла на път за Джаганна̄тха Пурӣ. Богът пренощувал там и продължил към Пурӣ. По пътя Нитя̄нанда Прабху счупил тоягата му на сання̄сӣ. Богът се престорил на много сърдит заради това, напуснал спътниците си и заминал за Пурӣ сам.

В Пурӣ още със самото си влизане в храма на Джаганна̄тха Той потънал в трансцендентален екстаз и паднал в безсъзнание на пода. Служителите от храма не могли да проумеят трансценденталната постъпка на Бога, но там бил един велик и учен пан̣д̣ита на име Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря – той разбрал, че това, което се случило с Бога при влизането му в храма на Джаганна̄тха, е нещо необикновено. Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря бил главният пан̣д̣ита в двора на царя на Ориса, Маха̄ра̄джа Прата̄парудра. Той бил привлечен от сияйната младост на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и разбирал, че такъв трансцендентален транс може да се срещне много рядко, и то само у най-издигнати предани, които вече са на трансцендентално равнище и напълно са забравили материалното битие. Само една освободена душа можела да извърши такава трансцендентална постъпка. Бхат̣т̣а̄ча̄ря разбирал това, защото бил изключително образован и добре познавал трансценденталната литература. Затова той казал на служителите да не безпокоят непознатия сання̄сӣ. Той ги помолил да го пренесат в неговия дом, за да може да го наблюдава в състоянието му на безсъзнание. Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря по това време се ползвал с голямо уважение, защото бил сабха̄-пан̣д̣ита, декан на факултета по санскритска литература в щата. Образованият пан̣д̣ита искал внимателно да провери дали трансценденталното състояние на Бог Чайтаня е непресторено, защото често се случва недобросъвестни предани да подражават на външните признаци на екстаза и да вадят на показ трансценденталните си подвизи, стремейки се да привлекат наивните и да се възползват от това. Един образован учен като Бхат̣т̣а̄ча̄ря е в състояние да разпознае самозванците от този тип. Щом разкриел измамата им, Бхат̣т̣а̄ча̄ря веднага ги прогонвал.

В случая с Бог Чайтаня Маха̄прабху Бхат̣т̣а̄ча̄ря проверил всички симптоми според указанията на ша̄стрите. Той ги изследвал като учен, а не като сантиментален глупак. Той проследил конвулсиите на стомаха, биенето на сърцето, движението на въздуха в ноздрите, измерил пулса на Бога и установил, че всички биологични процеси в тялото му са спрели. Бхат̣т̣а̄ча̄ря поставил пред ноздрите му късче памук и по лекото движение на власинките открил наличието на едва доловимо дишане. Така той се убедил, че състоянието на безсъзнание на Бог Чайтаня е истинско и се заел с предписаните за случая мерки. Но за Бог Чайтаня бил необходим по-особен метод. Само звукът от святите имена на Бога, възпявани от преданите, можел да го върне в съзнание. Това особено средство не било известно на Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря, защото той все още не знаел кой е Богът. Когато за пръв път го видял в храма, той го помислил за обикновен поклонник.

Междувременно спътниците на Бога, които пристигнали в храма малко след него, чули за трансценденталния му подвиг и научили, че Бог Чайтаня е пренесен в дома на Бхат̣т̣а̄ча̄ря. Поклонниците в храма още шушукали за случилото се. Станало така, че един от тях срещнал Гопӣна̄тха А̄ча̄ря, а той пък познавал Гада̄дхара Пан̣д̣ита. От него научили, че Богът лежи в безсъзнание в дома на Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря, който се падал шурей на Гопӣна̄тха А̄ча̄ря. Гада̄дхара Пан̣д̣ита представил спътниците си на Гопӣна̄тха А̄ча̄ря и той завел всички в дома на Бхат̣т̣а̄ча̄ря, където Богът лежал в безсъзнание, потънал в дълбок духовен транс. Тогава всички новопристигнали започнали силно да пеят святото име на Бог Хари, както обикновено, и Богът дошъл в съзнание. След това Бхат̣т̣а̄ча̄ря приел всички спътници на Бога и Нитя̄нанда Прабху и ги помолил да му бъдат почетни гости. Всички начело с Бога отишли да се изкъпят в морето, а Бхат̣т̣а̄ча̄ря се разпоредил да бъдат настанени и нахранени в дома на Ка̄шӣ Мишра. Помагал му и Гопӣна̄тха А̄ча̄ря, шуреят му. Двамата започнали приятелски разговор за божествеността на Чайтаня Маха̄прабху и във възникналия спор Гопӣна̄тха А̄ча̄ря, който познавал Бога отпреди, се опитвал да утвърди, че Чайтаня Маха̄прабху е Божествената Личност, а Бхат̣т̣а̄ча̄ря се опитвал да докаже, че Той е велик предан. И двамата излагали доводите си, като се позовавали на автентичните ша̄стри, а не на сантименталния вокс попули*. Инкарнациите се определят от авторитетните ша̄стри, а не от мнозинството гласове на глупавите фанатици. Бог Чайтаня наистина бил инкарнация на Бога, но в нашата епоха глупавите фанатици са провъзгласили много хора за инкарнации на Бога, без да се позовават на автентичните писания. Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря и Гопӣна̄тха А̄ча̄ря обаче не се оставили да ги завладее този глупав сантиментализъм, тъкмо обратното – и двамата се опитвали да утвърдят или да отрекат божествеността на Шрӣ Чайтаня въз основа на достоверните ша̄стри.

*Вокс попули – глас народен (лат.) – Б.пр.

По-късно станало ясно, че Бхат̣т̣а̄ча̄ря също е роден в околностите на Навадвӣпа и че Нӣла̄мбара Чакравартӣ, дядото на Бог Чайтаня по майчина линия, е приятел от ученическите години на бащата на Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря. Затова младият сання̄сӣ събудил у Бхат̣т̣а̄ча̄ря бащинска обич. Бхат̣т̣а̄ча̄ря бил учител на много сання̄сӣ от сампрада̄ята на Шан̇кара̄ча̄ря и самият той принадлежал към тази школа. Той изявил желание да запознае и младия сання̄сӣ, Бог Чайтаня, с учението на Веда̄нта.

Обикновено веда̄нтисти наричат последователите на култа на Шан̇кара. Но това не означава, че само Шан̇кара-сампрада̄я се занимава с изучаването на Веда̄нта. Веда̄нта изучават всички истински сампрада̄и, но всяка от тях я тълкува по собствен начин. Представителите на Шан̇кара-сампрада̄я обаче нямат ни най-малка представа за прозренията, до които стигнат ваиш̣н̣авите веда̄нтисти. Именно заради това първи ваиш̣н̣авите удостоиха автора с титлата Бхактиведанта.

Богът се съгласил да чуе беседите на Бхат̣т̣а̄ча̄ря върху Веда̄нта и двамата се разположили в храма на Бог Джаганна̄тха. Бхат̣т̣а̄ча̄ря говорил непрекъснато в продължение на седем дни, а Богът го слушал много внимателно, без да каже нищо. Мълчанието на Бога предизвикало някои съмнения в сърцето на Бхат̣т̣а̄ча̄ря и той попитал Бога защо не пита нищо и не прави никаква забележка върху начина, по който му обяснява Веда̄нта.

Богът се представял пред Бхат̣т̣а̄ча̄ря за глупав ученик и си давал ид, че слуша изложението му върху Веда̄нта, само защото Бхат̣т̣а̄ча̄ря смятал, че това влиза в задълженията на един сання̄сӣ. Но Богът не бил съгласен с обясненията му. С това Той давал да се разбере, че веда̄нтистите от Шан̇кара-сампрада̄я или от коя да е друга сампрада̄я, които не следват наставленията на Шрӣла Вя̄садева, изучават Веда̄нта механично. Те не разбират напълно това велико знание. Самият автор на Веда̄нта сӯтра е обяснил произведението си в Шрӣмад Бха̄гаватам. Без да познава Шрӣмад Бха̄гаватам, човек трудно може да разбере за какво се говори във Веда̄нта.

Бхат̣т̣а̄ча̄ря бил изключително образован човек и могъл да улови сарказма в забележките на Бога за веда̄нтистите. Затова се обърнал към Чайтаня Маха̄прабху с въпрос, защо не пита за това, което не разбира. Бхат̣т̣а̄ча̄ря се досещал какво се крие зад пълното мълчание на Бога. То недвусмислено показвало, че Богът има предвид нещо друго и Бхат̣т̣а̄ча̄ря го помолил да сподели с него съображенията си.

Тогава Богът отговорил следното: „Уважаеми господине, Аз мога да разбера смисъла на сӯтрите от Веда̄нта, такива като джанма̄дй ася ятах̣, ша̄стра-йонитва̄т и атха̄то брахма-джигя̄са̄, но когато слушам вашите обяснения, ми е трудно да разбера за какво става дума. Смисълът на сӯтрите е разяснен в самите тях, а вашите обяснения го скриват и го заменят с нещо друго. Вие съзнателно не приемате прякото значение на сӯтрите, а им давате собствени отвлечени тълкувания.“

С това Богът разкритикувал всички веда̄нтисти, които интерпретират Веда̄нта сӯтра според това, което се харесва, и съобразно с ограничените си умствени способности, за да постигнат някакви свои лични цели. Богът осъжда отвлечените тълкувания на автентичните писания като Веда̄нта сӯтра.

Бог Чайтаня продължил: „Във Веда̄нта сӯтра Шрӣла Вя̄садева е обобщил прекия смисъл на мантрите от Упаниш̣адите. За съжаление, вие не приемате прякото им значение. С отвлечените си интерпретации вие ги обяснявате по-различно.

Авторитетът на Ведите е безспорен и е отвъд всякакво съмнение. Това, което е казано във Ведите, трябва да се приема безрезервно, защото в противен случай човек отправя предизвикателство срещу авторитета им.

Раковината и кравешкият тор са костите и изпражненията на две живи същества. Но във Ведите се казва, че те са чисти, и хората приемат чистотата им, защото се доверяват на Ведите.“

Смисълът на това твърдение е, че човек не може да поставя несъвършения си разум над авторитета на Ведите. Трябва да се подчиняваме на наставленията във Ведите такива, каквито са изложени, без да се опитваме да ги нагласяваме според светските си представи. Мнимите последователи тълкуват ведическите предписания посвоему и по този начин във ведическата религия се оформят различни групи и секти. А Бог Буда* направо е отхвърлил авторитета на Ведите и е създал своя собствена религия. Само заради това стриктните последователи на Ведите не приемат будистката религия. Но тези, които се представят за последователи на Ведите, причиняват по-голяма вреда дори от будистите. Будистите имат смелостта открито да отрекат Ведите, а мнимите последователи на Ведите не могат да направят това, макар че всъщност нарушават всичките им предписания. Бог Чайтаня осъжда това.

*По традиция на български се пише и произнася „Буда“ вместо „Буддха“. Навсякъде сме запазили този вариант на името. (Б.пр.)

В тази връзка са много подходящи примерите, които Богът дал с раковината и кравешкия тор. Твърденията на този, който заявява, че щом кравешкият тор е чист, изпражненията на учения бра̄хман̣а трябва да са още по-чисти, са измислица. Признава се за чист кравешкият тор, а не изпражненията на високо издигнатия бра̄хман̣а. Богът продължил:

Ведическите наставления са самодостатъчни и ако с интерпретациите си някое земно създание се опитва да ги доуточнява, по този начин то отхвърля авторитета им. Глупаво е да се мислим за по-интелигентни от Шрӣла Вя̄садева. В сӯтрите той вече е изложил всичко, което е искал да каже, и участието на разни по-маловажни личности е излишно. Блясъкът на произведението му Веда̄нта сӯтра е ослепителен като слънцето по пладне и когато някой тълкува по свой начин сияйната Веда̄нта сӯтра, той просто се опитва да покрие това слънце с облака на въображението си.

Ведите и Пура̄н̣ите имат една и съща цел. Те утвърждават Абсолютната Истина, която е по-велика от всичко останало. Последната степен в осъзнаването на Абсолютната Истина е съзнанието, че тя е Абсолютната Божествена Личност, която притежава абсолютна власт. По този начин Абсолютната Божествена Личност е изпълнена с богатство, сила, слава, красота, знание и самоотречение. И най-удивителното е, че въпреки всичко това някои представят трансценденталната Божествена Личност за безличностна.

Ведите дават безличностно описание на Абсолютната Истина, за да оборят светските схващания за абсолютното цяло. Личните характеристики на Бога са коренно различни от всякакви материални качества. Всички живи същества са индивидуални личности и неотделими частици от върховното цяло. Щом неотделимите частици са индивидуални личности, не може източникът им да е безличностен. Той е Върховната Личност сред останалите, зависимите личности.

От Ведите научаваме, че всичко води началото си от него (Брахман) и всичко се опира на него. И след разрушението всичко потъва обратно в него. Следователно Той е крайната причина на всички причини, която съдържа в себе си творящото, действеното и разрушаващото начало. Тези начала не могат да бъдат присъщи на безличностен обект.

От Ведите научаваме, че Той, единният, става много. Когато пожелае да направи това, Той поглежда материалната природа. Преди да хвърли поглед върху нея, материалното космическо творение не е съществувало. Оттук следва, че погледът му не е материален. Когато Богът е погледнал материалната природа, материалният ум и сетива още не са съществували. Тези свидетелства на Ведите безспорно доказват, че Богът има трансцендентални очи и трансцендентален ум, а не материални. Така че безличностното му описание е дадено като един вид отрицание на материалната представа за него. То не отрича съществуването на трансценденталната му личност.

В крайна сметка Брахман означава Божествената Личност. Осъзнаването на безличностния Брахман не е нищо друго, освен схващането за материалните проявления, взето със знак минус. Парама̄тма̄ е локализираният аспект на Брахман, който пребивава във всички видове материални тела. Най-висшата степен на разбиране на Върховния Брахман, това е осъзнаването му като Личност. Така твърдят всички свещени писания. Той е първопричината на всички виш̣н̣у-таттви.

Пура̄н̣ите също са допълнение към Ведите. Ведическите мантри са прекалено трудни за обикновения човек. Жените, шӯдрите и т.нар. два пъти родени от висшите касти не могат да вникнат в смисъла им. Затова в Маха̄бха̄рата и Пура̄н̣ите ведическите истини са изложени в по-достъпна форма. В молитвите си към момчето Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Брахма̄ е казал, че на жителите на Враджабхӯми, начело с Шрӣ Нанда Маха̄ра̄джа и Яшода̄майӣ, им се е паднало голямо щастие, че вечната Абсолютна Истина им е станала близък роднина.

Ведическата мантра гласи, че Абсолютната Истина няма крака и ръце, но въпреки това се движи по-бързо от всичко и приема всичко, което ѝ се предлага с преданост. Последното категорично утвърждава наличието на личностни характеристики у Бога, макар че неговите ръце и крака се различават от материалните ръце, крака и други сетива.

Следователно Брахман не може да е безличностен, но отвлеченото тълкуване на мантрите създава погрешната представа, че Абсолютната Истина е нещо безличностно. Абсолютната Истина, Божествената Личност, притежава всички достояния, следователно притежава и трансцендентална форма, която съществува вечно, има съвършено знание и изпитва пълно блаженство. Как е възможно тогава да се твърди, че Абсолютната Истина е безличностна?

Брахман, източникът на всички съвършенства, притежава многообразни енергии, които се делят на три вида, според твърденията на Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.60). Там се обяснява, че основните трансцендентални енергии на Бог Виш̣н̣у са три. Духовната му енергия и енергията, която представляват живите същества, се наричат висша енергия, а материалната енергия е низша и е възникнала от невежеството.

Енергията на живите същества се нарича кш̣етрагя-шакти. Макар че качествено е равна на Бога, поради невежеството си тя попада под влиянието на материалната енергия и вследствие на това е принудена да изтърпява всякакви материални страдания. Иначе казано, живите същества са разположени в междинната енергия, която се намира по средата между висшата (духовната) и низшата (материалната) енергия. В зависимост от характера на съприкосновението си с тях живото същество заема съответно по-висши или по-низши нива на съществуване.

Както казахме, Богът е отвъд низшата и междинната енергия и духовната му енергия се проявява в три различни аспекта: като вечно битие, вечно блаженство и вечно знание. Що се отнася до вечното битие, то се проявява чрез енергията сандхинӣ, а блаженството и знанието – чрез енергиите хла̄дхинӣ и сам̇вит. Като върховен източник на всички енергии, Богът е върховният повелител на духовната, междинната и материалната енергия. Тези различни видове енергии са свързани с Бога чрез вечно предано служене.

Така Върховната Божествена Личност се наслаждава във вечната си трансцендентална форма. Не е ли поразително, че някой се осмелява да заявява, че Върховният Бог не притежава енергии? Богът управлява всички енергии, а живите същества са неотделими частици от една от тези енергии. Следователно разликата между тях и Бога е огромна. Как тогава може да се говори, че Богът и живите същества са едно и също нещо? В Бхагавад-гӣта̄ също се обяснява, че живите същества принадлежат към висшата енергия на Бога. Съгласно закона за тясната взаимовръзка между енергията и източника ѝ в същото време те не се различават помежду си. Това означава, че в качеството си на енергоизточник и на енергия Богът и живите същества не се различават помежду си.

Земята, водата, огънят, въздухът, етерът, умът, интелигентността и егото са низши енергии на Бога, но живите същества нямат с тях нищо общо, защото са висша енергия. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.4-5).

Трансценденталната форма на Бога съществува вечно и е изпълнена с трансцендентално блаженство. Нима е възможно такава форма да бъде създадена от материалното проявление на доброто? Затова всеки, който не вярва, че Богът има форма, със сигурност е демон и атеист и е недокосваема персона нон грата, която заслужава наказанията на владетеля на ада.

Будистите са атеисти, защото не почитат Ведите, но тези, които не зачитат заключенията на Ведите, но се представят за техни последователи, са много по-опасни от будистите.

Шрӣ Вя̄садева е постъпил много великодушно, като е изложил ведическото знание във Веда̄нта сӯтра, но този, който слуша коментарите на школата на ма̄я̄ва̄дӣте (представяна от Шан̇кара-сампрада̄я), със сигурност ще се отклони от пътя на духовното осъзнаване.

Веда̄нта сӯтра започва с теорията за еманациите. Всички космически проявления произлизат от Абсолютната Божествена Личност чрез различните ѝ непроницаеми енергии. Тази теория можем да илюстрираме с примера за философския камък. Този камък може да превърне в злато неограничено количество желязо, но въпреки това самият той остава непроменен. По същия начин чрез непроницаемите си енергии Върховният Бог може да сътвори всички проявени светове и въпреки това да остане цялостен и неизменен. Той е пӯрн̣а (цялостен) и макар че от него водят началото си безкраен брой пӯрн̣и, Той винаги си остава пӯрн̣а.

Школата на ма̄я̄ва̄дӣте отстоява теорията си за илюзията, основавайки се на това, че теорията за еманациите сякаш води до признаването на изменчивостта на Абсолютната Истина. Ако наистина е така, значи Вя̄садева греши. За да избегнат това заключение, те умело са съчинили теорията за илюзията. Но светът, космическото творение, не е нереален, както твърдят ма̄я̄ва̄дӣте. Той просто съществува временно. Не трябва да наричаме преходното нереално в точния смисъл на тази дума. Но представата, че живото същество е материалното тяло, е напълно погрешна.

Пран̣ава (ом̇), или ом̇ка̄ра, е изначалният ведически химн. Този трансцендентален звук е тъждествен с формата на Бога. Пран̣ава ом̇ка̄ра е в основата на всички ведически химни. Тат твам аси е една второстепенна сентенция във ведическата литература и по тази причина не може да бъде изначалният ведически химн. Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря придава по-голямо значение на второстепенното тат твам аси, отколкото на изначалния принцип ом̇ка̄ра.

Така Богът говорил върху Веда̄нта сӯтра и оборил всички твърдения на ма̄я̄ва̄дӣте*. Бхат̣т̣а̄ча̄ря се опитал да защити себе си и школата на ма̄я̄ва̄дӣте с помощта на логически и граматически уловки, но бил победен от неоспоримите аргументи на Бога. Бог Чайтаня заявил, че всички сме вечно свързани с Божествената Личност и че вечната ни позиция във взаимоотношенията ни с Бога е преданото служене. Резултатът от тези взаимоотношения е постигането на према̄, любов към Бога. Когато постигнем любовта към Бога, от това по естествен начин произтича и любовта към всички други живи същества, защото Богът е съвкупността от всички същества.

Бог Чайтаня казал, че освен тези три неща: вечната връзка с Бога, взаимоотношенията ни с него и постигането на любов към него, всичко друго във Ведите е безполезно и измислено.

По-нататък Богът добавил, че философията на ма̄я̄ва̄дӣте, проповядвана от Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, е недействително обяснение на Ведите, но Шан̇кара̄ча̄ря е трябвало да я проповядва, защото такава е била волята на Божествената Личност. В Падма Пура̄н̣а се казва, че Върховният Бог наредил на негова светлост Шива да отклони човечеството от него (Върховния Бог). Шива трябвало така да прикрие Личността на Бога, че хората да бъдат поощрени да умножат потомството си. Негова светлост Шива казал на Девӣ: „В Кали-юга аз ще дойда като бра̄хман̣а и ще проповядвам философията ма̄я̄ва̄да, която не е нищо друго, освен прикрит будизъм.“

Бхат̣т̣а̄ча̄ря изслушал всичко, което Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казал, и бил поразен. Той само гледал Бога с благоговение и страхопочитание, без да може да продума. Бог Чайтаня го извадил от вцепенението му, като го уверил, че няма защо да се удивява: „Аз казвам, че да се отдава предано служене на Личността на Бога е най-висшата цел на човешкия живот.“ След това Той се позовал на една шлока от Бха̄гаватам и го убедил, че дори освободените души, които са потопени в духа и духовното осъзнаване, също се обръщат към преданото служене на Бог Хари, защото трансценденталните качества, присъщи на Божествената Личност, привличат дори техните сърца.

След това Бхат̣т̣а̄ча̄ря пожелал да чуе обяснението на шлоката а̄тма̄ра̄ма от Бха̄гаватам (1.7.10). Богът помолил да я обясни първо Бхат̣т̣а̄ча̄ря и казал, че след това и Той ще даде тълкуванието си. Бхат̣т̣а̄ча̄ря обяснил шлоката, както подобава на един учен, като се опирал най-вече на логиката. Той я обяснил по девет различни начина, основаващи се на логиката, защото бил най-известният логик по онова време.

Богът го изслушал, благодарил му за научния анализ на шлоката и на свой ред я обяснил по шейсет и четири различни начина, различни от деветте, които дал Бхат̣т̣а̄ча̄ря.

След обясненията на шлоката а̄тма̄ра̄ма Бхат̣т̣а̄ча̄ря се убедил, че такова научно изложение не е по силите на никое земно създание.*<$Ф> Малко преди това Шрӣ Гопӣна̄тха А̄ча̄ря се опитвал да убеди Бхат̣т̣а̄ча̄ря в божествеността на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, но тогава той не можел да приеме това. Но сега бил поразен от обясненията на Бога върху Веда̄нта сӯтра и върху шлоката а̄тма̄ра̄ма и разбрал, че е извършил много голямо оскърбление в лотосовите му крака, като не е разпознал в него самия Кр̣ш̣н̣а. Тогава той се отдал на Бог Чайтаня, разкайвайки се за предишното си отношение към него. Богът бил великодушен и не го отхвърлил. Поради безпричинната си милост Бог Чайтаня се появил пред него първо като четириръкия На̄ра̄ян̣а, а след това като двуръкия Бог Кр̣ш̣н̣а с флейта в ръка.

Бхат̣т̣а̄ча̄ря веднага паднал в лотосовите крака на Бога и започнал да го възхвалява, като съчинявал множество подходящи за случая шлоки. По милостта на Бога той съставил повече от сто такива шлоки. Тогава Богът го прегърнал и Бхат̣т̣а̄ча̄ря, изпадайки в трансцендентален екстаз, загубил физическо възприятие за живота. Сълзи, треперене, сърцебиене, изпотяване, чувства, които преливат на вълни, танц, пеене, викове – в тялото на Бхат̣т̣а̄ча̄ря се проявили всички осем признака на транса. Шрӣ Гопӣна̄тха А̄ча̄ря бил изненадан и много се радвал на прекрасното преображение на шурея си, осъществено по милостта на Бога.

От стоте прочути шлоки, с които Бхат̣т̣а̄ча̄ря възхвалявал Бог Чайтаня, следните две имат особено значение, защото обясняват същността на мисията му:

1. Отдавам се на Божествената Личност, появила се сега като Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Той е океан от милост. Той е дошъл, за да ни даде знание, да ни научи на непривързаност към материята и как да му отдаваме предано служене.

2. Тъй като с течение на времето преданото служене на Бога е било покрито от забрава, Богът се е появил, за да възстанови принципите му. Затова аз отдавам смирените си почитания в лотосовите му крака.

Бог Чайтаня обяснил, че думата мукти е синоним на думата Виш̣н̣у, Божествената Личност. Да постигнем мукти, т.е. освобождение от робството в материалното битие, означава да служим на Бога.

След това Богът се отправил към Южна Индия, където искал да остане известно време, и превърнал в предани на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а всички, които срещнал по пътя си. Те от своя страна помогнали на още много други да поемат пътя на преданото служене (бха̄гавата-дхарма). Така Бог Чайтаня стигнал до бреговете на Года̄варӣ, където срещнал Шрӣла Ра̄ма̄нанда Ра̄я, губернатор и наместник на Маха̄ра̄джа Прата̄парудра, царя на Ориса. Разговорите му с Ра̄ма̄нанда Ра̄я са от голямо значение за висшето осъзнаване на трансценденталното знание. Те представляват цяла книга, но тук ние ще им направим само най-обобщено изложение.

Шрӣ Ра̄ма̄нанда Ра̄я вече бил постигнал себепознание и бил напълно освободена душа, макар по обществено положение да принадлежал към каста, по-ниска от брахминската. Той не бил приел живот в отречение и освен това бил висш правителствен чиновник в щата. Въпреки това заради дълбоките му прозрения в трансценденталното знание Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху го приел като освободена душа. По същия начин Богът приел Шрӣла Харида̄са Т̣ха̄кура, един от първите си предани, който произхождал от семейство на мохамедани. Много още велики предани на Бога произхождали от различни общности, секти и касти. Богът вземал под внимание единствено равнището на преданото служене, което отдавал съответният човек. Той не се интересувал от външната обвивка на човека, а само от душата му и от дейностите ѝ. От това можем да разберем, че всички мисионерски дейности на Бога са били на духовно равнище. Култът на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, култът бха̄гавата-дхарма, няма нищо общо със светските дейности – със социологията, политиката, икономическото развитие или която и да е друга област от живота. Шрӣмад Бха̄гаватам е чисто трансцендентална потребност на душата.

Когато на брега на Года̄варӣ срещнал Шрӣ Ра̄ма̄нанда Ра̄я, Богът отворил дума за варн̣а̄шрама-дхарма, която следват индусите. Шрӣла Ра̄ма̄нанда Ра̄я казал, че като следва принципите на варн̣а̄шрама-дхарма – четирите обществени подразделения и четирите начина на живот, – всеки ще може да осъзнае Трансцендентното. Мнението на Бога било, че системата варн̣а̄шрама-дхарма е повърхностна и няма почти нищо общо с най-висшето осъзнаване на духовните ценности. Висшето съвършенство в живота е да се откъснем от материалните привързаности и според степента на това отречение да се посветим на трансцендентално любовно служене на Бога. Божествената Личност ще признае живото същество, което напредва в тази насока. Следователно преданото служене е върхът в процеса на развиването на знание. Когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, се появил, за да спаси всички паднали души, Той препоръчал на живите същества да вървят по този път, за да се освободят. Всички живи същества, които са произлезли от Върховната Абсолютна Божествена Личност, трябва да я обожават, като ѝ посвещават всичките си дейности, защото всичко, което виждаме, е експанзия на енергията ѝ. Това е пътят към истинското съвършенство, който е одобрен от всички а̄ча̄рии от миналото и настоящето. Системата варн̣а̄шрама се основава малко или повече на нравствени и етични принципи и затова много малко може да ни помогне да осъзнаем Трансцендентното. Бог Чайтаня я отхвърлил като повърхностна и помолил Ра̄ма̄нанда Ра̄я да продължи да изследва този въпрос.

Тогава Шрӣ Ра̄ма̄нанда Ра̄я предложил отречение от плодоносните дейности в името на Бога. В тази връзка Бхагавад-гӣта̄ (9.27) съветва следното: Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да отдаваш и на каквито и изпитания да се подлагаш, прави това само заради мен. Това самоотречение предполага, че човек съзнава, че схващането за Личността на Бога е на едно стъпало по-високо от безличностното схващане на варн̣а̄шрама-дхарма, но все още той не осъзнава ясно взаимоотношенията на живото същество с Бога. Затова Бог Чайтаня отхвърлил и това предложение и помолил Ра̄ма̄нанда Ра̄я да продължи нататък.

После Ра̄я предложил откъсване от варн̣а̄шрама-дхарма и приемане на преданото служене. Богът не одобрил и това предложение, като обяснил, че човек не трябва рязко да променя положението си, защото това може и да не донесе желания резултат.

След това Ра̄я изказал предположението, че най-висшето достижение за живото същество е духовното осъзнаване, лишено от материални схващания за живота. Богът отхвърлил и това предложение, защото под предлог на такова осъзнаване редица недобросъвестни личности вече са създавали голям хаос. Духовното осъзнаване не може да се осъществи в един миг. Накрая Ра̄я предложил искрено общуване с душите, постигнали себепознание, и смирено слушане на трансценденталното послание, описващо забавленията на Божествената Личност. Бог Чайтаня горещо приветствал това предложение. То се подкрепя от думите на Брахма̄джӣ, който е казал, че Божествената Личност е аджита, т.е. този, който не може да бъде победен и когото никой не може да достигне. Но аджита може да стане джита (победен) по един много прост и лесен начин – човек да престане горделиво да се провъзгласява за самия Бог. Трябва да сме много смирени и покорни и да се опитваме да живеем в мир, като слушаме словата на трансцендентално себепозналите се души за посланието на бха̄гавата-дхарма – религията, възхваляваща Върховния Бог и преданите му. Всички живи същества притежават естествената склонност да възхваляват някой велик човек, но не са се научили да възхваляват Бога. Човек може да постигне съвършенството на живота просто като възхвалява Бога в обкръжението на себепознали се предани на Бога.* Преданите, които всецяло са се отдали на Бога, са постигнали себепознание и не са привързани към материалните блага. Материалното благополучие и сетивното наслаждение и развитието им са действия на невежеството в човешкото общество. В общество, което се е откъснало от общуването с Бога и преданите му, мирът и приятелството са невъзможни. Затова човек е длъжен да се стреми да общува с чисти предани и да ги изслушва търпеливо и смирено, независимо от общественото положение, което заема. Нито високото, нито ниското обществено положение имат отношение към напредъка по пътя на себепознанието. Единственото, което човек трябва да прави, е редовно да слуша тези освободени души. Учителят може да дава лекции върху ведическата литература, като следва стъпките на предишните а̄ча̄рии, осъзнали Абсолютната Истина. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е препоръчал този прост метод за себепознание, известен под името бха̄гавата-дхарма. Шрӣмад Бха̄гаватам е съвършеното ръководство за постигането на тази цел.

Освен тези теми, Богът и Шрӣ Ра̄ма̄нанда Ра̄я, две велики личности, обсъждали в разговорите си и още по-възвишени духовни въпроси, но засега се въздържаме да ги коментираме, защото човек трябва да е достигнал духовно равнище, преди да може да чуе останалите беседи с Ра̄ма̄нанда Ра̄я. Те са изложени в една друга наша книга (Ученията на Бог Чайтаня).

В заключение Богът посъветвал Шрӣ Ра̄ма̄нанда Ра̄я да се оттегли от поста си и да дойде в Пурӣ, където да живеят заедно, наслаждавайки се на трансценденталните си взаимоотношения. След известно време Ра̄ма̄нанда Ра̄я напуснал службата си в правителството и получил от царя пенсия. После се върнал в дома си в Пурӣ, където станал един от най-доверените предани на Бог Чайтаня. В Пурӣ живеел още един човек, който също бил много близък с Чайтаня Маха̄прабху. Той се наричал Шикхи Ма̄хити. Потопен в поверителни разговори за духовните ценности с трима-четирима от придружителите си, Богът прекарал в Пурӣ осемнайсет години на духовен транс. Тези разговори са записани от личния му секретар Шрӣ Да̄модара Госва̄мӣ, един от четиримата най-близки предани на Бога.

Богът пътувал много из цяла Южна Индия. Великият мъдрец от провинция Маха̄ра̄ш̣т̣ра, известен под името Свети Тука̄ра̄ма, също получил посвещение от Бога. След посвещението си той буквално залял цялата провинция с движението на сан̇кӣртана – в югозападната част на великия индийски полуостров този трансцендентален поток не е спрял и до ден-днешен.

В Южна Индия Богът открил две много важни древни книги: Брахма-сам̇хита̄* и Кр̣ш̣н̣а-карн̣а̄мр̣та. Те са изключително ценни авторитетни трудове, препоръчвани за всички предани. След като обиколил Южна Индия, Богът се върнал в Пурӣ.

Когато пристигнал в Пурӣ, всички предани, които тъгували от раздялата с него, отново се пробудили за живот. Богът останал там, за да продължи забавленията си, пълни с трансцендентални откровения. Най-значителното събитие от това време била срещата му с цар Прата̄парудра. Царят бил велик предан на Бога и гледал на себе си като на прост слуга, който чисти пода в храма. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху много високо ценял смирението му. Царят помолил Бхат̣т̣а̄ча̄ря и Ра̄я да му уредят среща с Бога. Но когато двамата верни последователи на Бог Чайтаня помолили Бога за това, Той категорично отказал, въпреки че Ра̄ма̄нанда Ра̄я и Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄ча̄ря му били лични придружители. Богът твърдял, че за един сання̄сӣ близостта със светски личности, чието съзнание е погълнато от мисли за пари и жени, е опасна. Богът бил съвършен сання̄сӣ. Нито една жена не можела да се приближи до него дори за да отдаде почитания. Местата, където жените сядали, били разположени на безопасно разстояние от него. Богът бил съвършен учител и а̄ча̄ря и много стриктно следвал правилата във връзка с всекидневните задължения на сання̄сӣте. Богът бил не само божествена инкарнация – Той притежавал и качествата на съвършено човешко същество и поведението му било безупречно. Когато действал от позициите на а̄ча̄ря, Той бил по-страшен от мълния и по-нежен от роза. Един от спътниците му, Харида̄са младши, допуснал голяма грешка, като погледнал с желание една млада жена. Богът е Свръхдушата и веднага усетил похотта в сърцето му. Той го прогонил от обкръжението си и никога не го приел обратно, макар че го умолявали да прости на Харида̄са младши за тази грешка. По-късно Харида̄са младши се самоубил, защото не могъл да понесе раздялата с Бога и обкръжението му. Дори когато донесли на Бога вестта за самоубийството, Той още не бил забравил грешката и казал, че Харида̄са е застигнат от справедливо наказание.

Когато ставало дума за спазване на принципите на живота в отречение, Богът бил неумолим и макар да знаел, че цар Прата̄парудра е велик предан, Той отказал да се срещне с него само защото царят бил човек, който си има работа с пари. С примера си Богът искал да подчертае какво трябва да бъде поведението на един трансценденталист. Един трансценденталист няма нищо общо с жените и парите, затова трябва да избягва близкия контакт с тях. Но преданите направили така, че царят успял да получи милостта на Бога. Това означава, че във великодушието си към начинаещите любимите предани на Бога са по-щедри и от самия него. Затова чистите предани никога не оскърбяват лотосовите крака на другите чисти предани. Милостивият Бог може да прости прегрешенията срещу своите лотосови крака, но оскърблението срещу краката на някой предан е много опасно за този, който наистина иска да напредне в преданото служене.

Докато Бог Чайтаня се намирал в Пурӣ, по време на Ратха-я̄тра̄ – празника с колесници на Бог Джаганна̄тха – идвали да го видят хиляди негови предани. Важно място в празника на колесниците заемало почистването на храма Гун̣д̣ича̄ под прякото ръководство на Бога. Всеобщото движение на сан̇кӣртана в Пурӣ било нещо удивително за повечето хора. То е начинът, по който можем да насочим обикновените хора към духовно осъзнаване. Бог Чайтаня е положил началото на масовия сан̇кӣртан и всички държавници и обществени водачи по света могат да се възползват от това духовно движение, за да се запазят чисти човешките отношения и в обществото да цари мир и приятелство. Цялото човечество има нужда от това.

След известно време Богът отново тръгнал на обиколка из Северна Индия и решил да посети Вр̣нда̄вана и околностите ѝ. Той минал през джунглите на Джхарикхан̣д̣а (Мадхя Бха̄рата) и всички диви зверове се присъединили към сан̇кӣртана. Всички тигри, слонове, мечки и сърни участвали в сан̇кӣртана заедно с Бога. С това Той доказал, че когато се разпространява движението на сан̇кӣртана (общото възпяване и прославяне на името на Бога), в мир и разбирателство могат да живеят дори дивите животни, да не говорим за хората, за които се предполага, че са цивилизовани. Нито един човек по света няма да откаже да се присъедини към движението на сан̇кӣртана. Това движение не се ограничава до определени касти, вероизповедания, цвят или биологически вид. Бог Чайтаня е позволил дори на дивите животни да се включат във великото му движение и това е пряко свидетелство за величието на мисията му.

На връщане от Вр̣нда̄вана Той се отбил най-напред в Прая̄га, където срещнал Рӯпа Госва̄мӣ и по-малкия му брат Анупама. След това се спуснал към Бенарес. В продължение на два месеца наставлявал Шрӣ Сана̄тана Госва̄мӣ по въпросите на трансценденталната наука. Тези наставления са доста обширни и е невъзможно да ги представим тук в първоначалния им вид. Но ето основните им идеи.

Сана̄тана Госва̄мӣ (известен по-рано като Са̄кара Маллика) бил на служба в кабинета на министрите на бенгалското правителство по време на управлението на Набоб Хюсеин Шах. Той напуснал службата си и решил да се присъедини към Бога. На връщане от Вр̣нда̄вана Бог Чайтаня отседнал във Ва̄ра̄н̣асӣ при Шрӣ Тапана Мишра и Чандрашекхара, на които помагал един бра̄хман̣а от Маха̄ра̄ш̣т̣ра. По това време главна фигура във Ва̄ра̄н̣асӣ бил един велик сання̄сӣ от школата на ма̄я̄ва̄дӣте, който се казвал Шрӣпа̄да Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ. Докато Богът бил във Ва̄ра̄н̣асӣ, всеобщото движение на сан̇кӣртана непрекъснато водело при него нови и нови хора. Навсякъде, където отидел, особено в храма Вишвана̄тха, го следвали хиляди поклонници. Някои били привлечени от външността му, други – от мелодичните му песни, които възхвалявали Бога.

Сання̄сӣте ма̄я̄ва̄дӣ назовават себе си с титлата На̄ра̄ян̣а. И днес Ва̄ра̄н̣асӣ е залят от множество подобни сання̄сӣ. Някои хора, които били виждали Бога по време на сан̇кӣртана, смятали, че Той е истинският На̄ра̄ян̣а, и тази вест стигнала до обкръжението на великия сання̄сӣ Прака̄ша̄нанда.

В Индия постоянно съществува нещо като духовно съперничество между школите на ма̄я̄ва̄дӣте и на бха̄гаватите и затова когато Прака̄ша̄нанда чул за Бог Чайтаня, той се изказал пред вестоносците много пренебрежително за него, защото знаел, че Чайтаня Маха̄прабху е сання̄сӣ ваиш̣н̣ава. Той подценявал дейностите на Бога, защото смятал движението на сан̇кӣртана, което Богът проповядвал, за религиозна сантименталност. Прака̄ша̄нанда бил изучил Веда̄нта до най-малките подробности и посъветвал последователите си да се задълбочат във Веда̄нта и да не обръщат внимание на сан̇кӣртана.

Един благочестив бра̄хман̣а, който бил станал предан на Бога, не одобрил думите на Прака̄ша̄нанда и отишъл при Бог Чайтаня, за да изрази съжалението си по този повод. Той казал на Бога, че когато споменал пред Прака̄ша̄нанда Сва̄мӣ името му, последният се изказал много остро по адрес на Бога, макар че бра̄хман̣ът го чул няколко пъти да споменава името Чайтаня. Бра̄хман̣ът бил удивен, че Прака̄ша̄нанда не можел да произнесе Кр̣ш̣н̣а дори веднъж, въпреки че няколко пъти произнесъл името Чайтаня.

Богът се усмихнал и обяснил на този предан защо ма̄я̄ва̄дӣте не могат да произнесат святото име на Кр̣ш̣н̣а: „Ма̄я̄ва̄дӣте са оскърбители на лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а, макар че на устата им постоянно са думи като брахма, а̄тма̄ или чайтаня. А този, който оскърбява лотосовите крака на Кр̣ш̣н̣а, наистина не може да произнесе святото му име. Името Кр̣ш̣н̣а и Божествената Личност Кр̣ш̣н̣а са тъждествени. В абсолютните владения няма разлика между името, формата и личността на Абсолютната Истина, защото там всичко е трансцендентално блаженство. Между тялото и душата на Божествената Личност Кр̣ш̣н̣а няма разлика. По това Той се различава от живите същества, които не са тъждествени с телата си. Поради трансценденталното положение на Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, обикновеният светски човек много трудно може наистина да узнае него, святото му име и слава и пр. Името, славата, формата и забавленията му имат единна трансцендентална същност, която не може да се постигне с помощта на материалните сетива.

Трансценденталните отношения в забавленията на Бога са източник на много по-голямо блаженство от това, което човек получава, когато осъзнава Брахман или се слива с Върховния. Ако не беше така, тогава трансценденталното блаженство на забавленията на Бога нямаше да привлича тези, които вече са постигнали трансценденталното блаженство на Брахман.“

След това преданите свикали голямо събрание, на което поканили всички сання̄сӣ, включително Бог Чайтаня и Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ. На тази среща двамата учени (Богът и Прака̄ша̄нанда) дълго беседвали върху духовните стойности на движението на сан̇кӣртана. Тук даваме кратко изложение на разговора им.

Великият сання̄сӣ ма̄я̄ва̄дӣ Прака̄ша̄нанда попитал Бога защо е предпочел движението на сан̇кӣртана пред изучаването на Веда̄нта сӯтра. Прака̄ша̄нанда казал, че четенето на Веда̄нта сӯтра влиза в задълженията на сання̄сӣте. Какво е подтикнало Бога да се увлече по сан̇кӣртана?

На този въпрос Богът смирено отговорил: „Аз приех сан̇кӣртана вместо изучаването на Веда̄нта, защото съм голям глупак.“ Богът се представял за един от безчислените глупаци на тази епоха, които не притежават никакви способности да изучават философията на Веда̄нта. Опитите на такива хора да изучават Веда̄нта са причинявали много безредици в обществото. Богът продължил: „Духовният ми учител ми забрани да се забавлявам с философията на Веда̄нта, защото съм голям глупак. Каза ми, че е по-добре да възпявам святото име на Бога, защото това ще ме освободи от материалното робство.

В тази епоха на Кали не съществува никаква друга религия, освен възславянето на Бога чрез повтаряне на святото му име – това предписват всички разкрити писания. Духовният ми учител ме е научил на една шлока (от Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а):

Така че по волята на духовния си учител Аз възпявам святото име на Хари и направо съм си загубил ума по него. Когато го произнеса, напълно се забравям и понякога се смея, понякога плача или танцувам като побъркан. Аз помислих, че наистина съм полудял от повтарянето на това име, и реших да попитам духовния си учител за това. Той ми каза, че точно такъв трябва да е резултатът от повтарянето на святото име – то предизвиква рядко срещани трансцендентални емоции. Те са белег на любовта към Бога, която е крайната цел на живота. Любовта към Бога е отвъд освобождението (мукти) и затова се нарича пети стадий на духовното осъзнаване. Той е по-висш от стадия на освобождението. Когато възпява святото име на Кр̣ш̣н̣а, човек достига равнището на любовта към Бога. За щастие, Аз получих тази благословия.“

При тези думи на Бог Чайтаня Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ го попитал какво лошо има успоредно с възпяването на святото име да се изучава Веда̄нта. Той добре знаел, че по-рано Богът е бил известен като Нима̄й Пан̣д̣ита – изключително образования учен от Навадвӣпа. Като се представял за глупак, Той несъмнено преследвал някаква цел. При този въпрос Богът се усмихнал и казал: „Уважаеми господине, ще отговоря на въпроса ви, ако не възразявате.“

Всички присъстващи сання̄сӣ много харесали откритото и прямо отношение на Бога и единодушно признали, че няма да се почувстват оскърбени от отговора му, какъвто и да е той. Тогава Богът казал следното:

Веда̄нта сӯтра се състои от трансцендентални думи или звуци, изречени от трансценденталната личност на Бога. Затова Веда̄нта не може да притежава недостатъците, присъщи на хората: грешки, илюзия, лъжа или несъвършенство. Във Веда̄нта сӯтра е изложено посланието на Упаниш̣адите и всичко, което е казано в нея, безусловно е достойно за възхвала. Тълкуванията, които е направил Шан̇кара̄ча̄ря, нямат непосредствено отношение към сӯтрите и затова развалят всичко.

Думата Брахман се отнася до най-великото – това, което е изпълнено с трансцендентални богатства и превъзхожда всичко. В крайна сметка Брахман е Божествената Личност, а отвлечените тълкувания скриват това и утвърждават Брахман като безличностен. Всичко, което се намира в духовния свят, е пълно с трансцендентално блаженство – формата, тялото, местопребиваването и обкръжението на Бога. Всичко притежава вечно знание и блаженство. А̄ча̄ря Шан̇кара е тълкувал Веда̄нта в този дух не по своя вина. Но този, който приема обясненията му, със сигурност е обречен. Този, който приема трансценденталното тяло на Божествената Личност като нещо материално, върши най-голямото богохулство.

Богът говорил с Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ почти със същите думи, които изрекъл пред Бхат̣т̣а̄ча̄ря в Пурӣ, и с необоримите си доводи разкрил несъстоятелността на тълкуванията на ма̄я̄ва̄дӣте върху Веда̄нта сӯтра. Всички присъстващи сання̄сӣ провъзгласили Бог Чайтаня за олицетворение на Ведите и за Божествената Личност. Всички сання̄сӣ поели пътя на бхакти, приели святото име на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и вечеряли заедно с Бога, който седял по средата. След преобразяването на сання̄сӣте славата на Бог Чайтаня във Ва̄ра̄н̣асӣ нараснала още повече и хиляди хора се събирали да го видят със собствените си очи. Така Богът утвърдил първостепенното значение на шрӣмад-бха̄гавата-дхарма и удържал победа над всички останали системи за духовно себепознание. След това целият Ва̄ра̄н̣асӣ бил обхванат от трансценденталното движение на сан̇кӣртана.

Докато Богът бил във Ва̄ра̄н̣асӣ, там дошъл Сана̄тана Госва̄мӣ, който вече бил напуснал държавната служба. По-рано той бил държавен министър в правителството на Бенгал, който тогава се намирал под управлението на Набоб Хюсеин Шах. Сана̄тана Госва̄мӣ срещнал доста трудности при напускането си, защото Набоб искал да го задържи на поста му. Въпреки всичко той пристигнал във Ва̄ра̄н̣асӣ и Богът му обяснил принципите на преданото служене. Той му разказал за органически присъщото на живото същество положение, за причината за робството му в условията на материалния свят, за вечната му връзка с Божествената Личност, за трансценденталното положение на Върховната Божествена Личност, за експанзиите на Бога в различни пълни части от инкарнациите, за властта му над различните части на вселената, за природата на трансценденталната му обител, за дейностите на преданото служене и различните етапи в развитието им, за правилата и предписанията, които трябва да се следват, за да се достигне постепенно духовното съвършенство, за белезите на различните инкарнации в отделните епохи и за това, как можем да проверим автентичността им, като се позоваваме на свещените писания.

Наставленията на Бога към Сана̄тана Госва̄мӣ съставят една голяма глава от повествованието на Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та и за да ги обясним в подробности, ще ни е необходима цяла книга. Те са изложени изчерпателно в книгата Ученията на Бог Чайтаня.

Богът посетил всички забележителни места в Матхура̄ и след това се отправил към Вр̣нда̄вана. Бог Чайтаня се бил появил в семейство на бра̄хман̣и от най-висшата каста и още повече, бил сання̄сӣ, учител на всички варн̣и и а̄шрами. Но Той приемал храна от всички ваиш̣н̣ави, независимо от класата им. В Матхура̄ бра̄хман̣ите от кастата санод̣ия̄ са смятани за по-нискостоящи в обществената стълбица, но Богът се хранил и в дома на един такъв бра̄хман̣а, защото той бил ученик от семейството на Ма̄дхавендра Пурӣ.*

*Според съществуващия обичай учениците се причисляват към готрата (семейството) на духовния учител. (Б.пр.)

Във Вр̣нда̄вана Богът се изкъпал в двайсет и четири прочути места и гхати. Той посетил дванайсетте известни вани (гори). Всички крави и птици в тях го приветствали като добър и стар приятел, а Той започнал да прегръща дърветата едно по едно и чувствал признаците на трансценденталния екстаз. Понякога падал в безсъзнание и тогава го пробуждали със звуците на святото име на Кр̣ш̣н̣а. Признаците на трансцендентален екстаз, които се появявали в тялото на Бог Чайтаня, докато Той вървял из горите на Вр̣нда̄вана, са уникални и необясними и ние им даваме само най-кратко описание.

Ето някои от забележителните места във Вр̣нда̄вана, които Богът посетил: Ка̄мявана, А̄дӣшвара, Па̄вана-саровара, Кхадиравана, Шешаша̄йӣ, Кхела-тӣртха, Бха̄н̣д̣ӣравана, Бхадравана, Шрӣвана, Лаухавана, Маха̄вана, Гокула, Ка̄лия-храда, Два̄даша̄дитя, Кешӣ-тӣртха. Щом видял мястото, където се бил състоял танцът ра̄са, Той мигом паднал в безсъзнание и потънал в транс. Докато бил във Вр̣нда̄вана, Той живял в Акрӯра-гха̄т̣а.

Във Вр̣нда̄вана личният му слуга Кр̣ш̣н̣ада̄са Випра го убедил да се върне обратно в Прая̄га, за да извърши ритуалните къпания по време на Ма̄гха Мелата. Богът се съгласил и те заминали за Прая̄га. По пътя си срещнали няколко патани, сред които бил и един учен молла. Богът разговарял с него и спътниците му и ги убедил, че в Корана също има описания на бха̄гавата-дхарма и на Кр̣ш̣н̣а. Всички патани поели пътя на преданото служене.

Когато се върнал в Прая̄га, близо до храма Бинду-ма̄дхава Бог Чайтаня срещнал Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ и най-малкия му брат. Този път жителите на Прая̄га го посрещнали с повече уважение. Богът трябвало да отседне у Валлабха Бхат̣т̣а, който живеел на отсрещния бряг в селото А̄д̣а̄ила, но на път за там се хвърлил в река Ямуна̄. Извадили го с големи трудности, тъй като бил в безсъзнание. Най-накрая Богът се озовал в дома на Валлабха Бхат̣т̣а – той бил един от най-горещите му привърженици, но по-късно основал собствено разклонение – Валлабха-сампрада̄я.

На брега на Даша̄швамедха-гха̄т̣а в Прая̄га в продължение на десет дни Богът давал наставления на Рӯпа Госва̄мӣ за науката на преданото служене. Богът му обяснил, че живите същества се делят на осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида. След това му описал човешките видове. Сред тях откроил последователите на ведическите принципи, от тях отделил вършителите на плодоносни дейности, от тях – философите емпирици и накрая от философите откроил освободените души. Богът казал, че чистите предани на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а всъщност са съвсем малко.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ бил по-малък брат на Сана̄тана Госва̄мӣ и когато напуснал държавната служба, донесъл у дома си две лодки, натоварени със златни монети. Това означава, че носел със себе си няколко стотици хиляди рупии, събирани през годините на службата му. А преди да напусне дома си, за да отиде при Бог Чайтаня Маха̄прабху, той разделил богатството си по следния начин: половината отредил за служенето на Бога и на преданите му, една четвърт дал на роднините си и една четвърт оставил за собствени нужди в извънредни случаи. С това той е дал пример на всички семейни.

Богът обучавал Рӯпа Госва̄мӣ в преданото служене, което сравнил с растение, и го посъветвал да пази много внимателно растението на бхакти от полуделия слон, т.е. от оскърбленията срещу чистите предани. Но това растение трябва да се пази и от желанията за сетивно наслаждение, за монистично освобождение и от стремежа към съвършенствата на хат̣ха йога. Те са препятствия по пътя на преданото служене. По същия начин препятствия за развитието на бхакти, или бха̄гавата-дхарма, са насилието срещу другите живи същества и желанието за светски придобивки, признание и слава.

В чистото предано служене не трябва да имат място никакви желания за сетивно наслаждение, никакви стремежи към плодовете от дейността и никакво развиване на монистично знание. Човек трябва да се освободи от всички видове обозначения. Когато по този начин постигне трансцендентална чистота, той ще може с пречистените си сетива да служи на Бога.

Докато у нас е налице желанието за сетивно наслаждение, желанието да се слеем с Върховния или да притежаваме мистични сили, няма да можем да достигнем равнището на чистото предано служене.

Преданото служене се извършва на две равнища: предварителна практика и спонтанни емоции. Когато се издигнем до равнището на спонтанните емоции, можем да напредваме по-нататък, като постепенно развиваме духовна привързаност, после чувства, любов и още много, много равнища на предано служене, за които в английския език дори няма съответни думи. Ние сме се опитали да обясним науката за преданото служене в книгата Нектарът на предаността, в чиято основа лежи автентичната Бхакти-раса̄мр̣та синдху от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ.

В трансценденталното предано служене има пет равнища на взаимоотношения с Бога.

1. Етапът на себепознанието, който е разположен непосредствено след освобождението от материалното робство, се нарича ша̄нта, или равнище на неутрални взаимоотношения.

2. След това знанието за вътрешните богатства на Бога се задълбочава и преданите достигат нивото да̄ся.

3. По-нататъшното развитие на взаимоотношенията от нивото да̄ся водят до почтително братско отношение на предания към Бога, а на още по-висше равнище се появява чувството на приятелство между равни. Тези две нива се наричат сакхя, т.е. предано служене в приятелски взаимоотношения.

4. После следва нивото на родителската любов към Бога, което се нарича ва̄тсаля.

5. След него е нивото на съпружеската любов, най-висшето равнище на любов към Бога, макар че в качествено отношение между всички тези нива няма разлика. Последното ниво, съпружеската любов към Бога, се нарича ма̄дхуря.

Така Богът дал наставления на Рӯпа Госва̄мӣ във връзка с преданото служене и го изпратил във Вр̣нда̄вана, за да направи разкопки по забравените места на трансценденталните забавления на Бога. След това Богът се върнал във Ва̄ра̄н̣асӣ, освободил сання̄сӣте и дал наставления на по-големия брат на Рӯпа Госва̄мӣ, за което вече говорихме.

Писмените наставления на Бога съставят само осем шлоки, известни като Шикш̣а̄ш̣т̣ака. Всички останали обширни произведения върху божествения му култ са написани от главните му последователи – шестимата Госва̄мӣ на Вр̣нда̄вана – и от техните последователи. Култът на философията на Чайтаня е много по-богат от всеки друг култ и е признат за живата религия на днешното време, която е способна да се разпространи като вишва-дхарма, т.е. вселенска религия. Щастливи сме, че тази мисия е продължена от такива вдъхновени мъдреци, като Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа и учениците му. С нетърпение ще чакаме щастливите дни, когато по целия свят ще се утвърди бха̄гавата-дхарма, према-дхарма, началото на която даде Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.

Ето осемте шлоки, оставени от Бога:

1

Слава на сан̇кӣртана на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – той изчиства сърцето от праха, събирал се дълги години, и угася пожара на обусловения живот, на повтарящото се раждане и смърт. Движението на сан̇кӣртана е най-голямата благословия за човечеството, защото разпръсква лъчите на благославящата луна. То е душата на цялото трансцендентално знание. То увеличава океана от трансцендентално блаженство и ни дава възможност да усетим вкуса на нектара, за който винаги сме копнели.

2

О, Господи, дори едно твое свято име може да благослови всички живи същества, а Ти имаш стотици и хиляди имена, такива като Кр̣ш̣н̣а и Говинда. В тези трансцендентални имена Ти си вложил всичките си трансцендентални енергии. Няма дори строги и точни правила за възпяването им. О, Господи, Ти великодушно си ни дал възможност да Те достигнем лесно чрез възпяването на святите Ти имена, но аз съм толкова злощастен, че дори не изпитвам влечение към тях.

3

Човек трябва да възпява святото име на Бога със смирен ум, като се мисли за по-нищожен и от сламката, паднала на улицата. Човек трябва да е по-търпелив и от дърво, да е лишен от всякакво чувство за лъжлив престиж и да е готов да отдава на другите цялата си почит. Само с такъв ум човек ще може да възпява святото име на Бога постоянно.

4

О, всемогъщи Господи, не искам да трупам богатства, нито да притежавам красиви жени, нито да имам последователи. Искам само да Ти отдавам безкористно предано служене живот след живот.

5

О, сине на Маха̄ра̄джа Нанда (Кр̣ш̣н̣а), аз съм вечен твой слуга, но по някакъв начин съм паднал в океана на раждането и смъртта. Моля Те, спаси ме от този океан и ми позволи да бъда една от прашинките в лотосовите Ти крака.

6

О, Господи, кога от очите ми ще бликнат прекрасни сълзи на любов, докато възпявам святото Ти име? Кога гласът ми ще секне и космите по тялото ми ще настръхнат при произнасянето на името Ти?

7

О, Говинда! Всеки миг от болезнената раздяла с Теб ми се струва като дванайсет години. Сълзи се стичат от очите ми като пороен дъжд, защото без Теб целият свят опустява.

8

За мен няма друг Бог, освен Кр̣ш̣н̣а, и Той ще остане такъв дори ако ме притиска твърде силно в прегръдките си или разбива сърцето ми, като не се явява пред мен. Той е напълно свободен да прави всичко, което поиска, защото е моят обожаван Бог завинаги.