Шрӣмад Бха̄гаватам 1.9.38

शितविशिखहतो विशीर्णदंश:
क्षतजपरिप्लुत आततायिनो मे ।
प्रसभमभिससार मद्वधार्थं
स भवतु मे भगवान् गतिर्मुकुन्द: ॥ ३८ ॥
шита-вишикха-хато вишӣрн̣а-дам̇шах̣
кш̣атаджа-париплута а̄тата̄йино ме
прасабхам абхисаса̄ра мад-вадха̄ртхам̇
са бхавату ме бхагава̄н гатир мукундах̣

Дума по дума

шитаостри; вишикхастрели; хатах̣ранен от; вишӣрн̣а-дам̇шах̣разбит щит; кш̣атаджаот раните; париплутах̣изцапан с кръв; а̄тата̄йинах̣великият похитител; мемой; прасабхамразгневен; абхисаса̄разапочна да се движи напред; мат-вадха-артхамза да ме убие; сах̣Той; бхаватудано да стане; мемоя; бхагава̄нБожествената Личност; гатих̣цел; мукундах̣този, който дава освобождение.

Превод

О, дано Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, който дава освобождение, стане крайна цел на всичките ми стремежи. На бойното поле Той ме нападна заради раните, които му нанесоха острите ми стрели. Щитът му бе разбит на парчета, а тялото му бе обляно в кръвта от раните.

Пояснение

Взаимоотношенията на Бог Кр̣ш̣н̣а и Бхӣш̣мадева на бойното поле Курукш̣етра наистина заслужават вниманието ни, защото изглеждало като че ли Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е пристрастен към Арджуна и враждебно настроен към Бхӣш̣мадева. Но по този начин Богът искал да дари Бхӣш̣мадева с особеното си благоволение, защото той бил велик негов предан. Най-удивителното в тези отношения е това, че един предан може да удовлетвори Бога, като приеме ролята на негов враг. Богът е абсолютен, затова може да приема служенето на чистите си предани, дори ако те играят ролята на негови врагове. Върховният Бог не може да има врагове, нито пък тези, които се наричат негови врагове, могат да му причинят някакво зло, защото Той е аджита, непобедим. Но въпреки това Той изпитва удоволствие, когато негов чист предан му нанася удари като на враг или го укорява, смятайки се за по-висш от него, въпреки че никой не може да е по-висш от Бога. Такива са някои от трансценденталните отношения между преданите и Бога. А тези, които не знаят нищо за чистото предано служене, не могат да проникнат в загадката им. Бхӣш̣мадева приел ролята на храбър воин и умишлено пронизвал тялото на Бога със стрели, за да мислят обикновените хора, че Богът е ранен. Всъщност всичко това се правело с цел да бъдат заблудени неотдадените. Абсолютното духовно тяло не може да бъде наранено и преданите не могат да станат врагове на Бога. Ако не беше така, Бхӣш̣мадева нямаше да иска същият този Бог да стане крайна цел на живота му. Ако Бхӣш̣мадева беше враг на Бога, Бог Кр̣ш̣н̣а щеше да го унищожи дори без да си помръдва пръста. Нямаше да е необходимо да се появява пред него целия в кръв и рани. Но Той направил това, защото воинът предан искал да види трансценденталната прелест на Бога, украсен от рани, нанесени му от чист предан. Това е начин за обмяна на трансцендентална раса, т.е. отношения между Бога и слугата му. Тези отношения носят слава както на Бога, така и на предания. Богът бил толкова разярен, че Арджуна дори го възпирал, когато Той се бил устремил към Бхӣш̣мадева, но въпреки това Богът се втурнал към Бхӣш̣мадева така, както любимият отива при любимата си, без да обръща внимание на никакви препятствия. Изглеждало като че ли Той възнамерява да убие Бхӣш̣мадева, но всъщност Той искал да го удовлетвори, защото Бхӣш̣ма бил велик предан. Богът е спасител на всички обусловени души. Имперсоналистите искат от него освобождение и Той ги възнаграждава според стремежите им. Но тук Бхӣш̣мадева иска да види Бога в личностния му аспект. Към това се стремят всички чисти предани.