Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.39
Деванагари
नेयं शोभिष्यते तत्र यथेदानीं गदाधर ।
त्वत्पदैरङ्किता भाति स्वलक्षणविलक्षितै: ॥ ३९ ॥
त्वत्पदैरङ्किता भाति स्वलक्षणविलक्षितै: ॥ ३९ ॥
Стих
неям̇ шобхиш̣яте татра
ятхеда̄нӣм̇ гада̄дхара
тват-падаир ан̇кита̄ бха̄ти
сва-лакш̣ан̣а-вилакш̣итаих̣
ятхеда̄нӣм̇ гада̄дхара
тват-падаир ан̇кита̄ бха̄ти
сва-лакш̣ан̣а-вилакш̣итаих̣
Дума по дума
на — не; иям — тази земя на царството ни; шобхиш̣яте — ще изглежда красива; татра — тогава; ятха̄ — както е сега; ида̄нӣм — как; гада̄дхара — о, Кр̣ш̣н̣а; тват — твоите; падаих̣ — от нозете; ан̇кита̄ — белязана; бха̄ти — изумителна; сва-лакш̣ан̣а — собствените Ти знаци; вилакш̣итаих̣ — от следите.
Превод
О, Гада̄дхара (Кр̣ш̣н̣а), сега царството ни е белязано със следите от стъпките Ти и затова е красиво, но когато Ти ни напуснеш, то вече няма да е същото.
Пояснение
Върху стъпалата на Бога има знаци, които го отличават от всички други живи същества. На стъпалата му са изобразени знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове, чадър, лотос, диск и пр. Те се отпечатват в меката прах, когато Богът стъпва по земята. Земята на Хастина̄пура била белязана с тези знаци, когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил при Па̄н̣д̣авите, и благодарение на стъпките на Кр̣ш̣н̣а царството процъфтявало. Кунтӣдевӣ споменала тези отличителни знаци и се бояла, че щастието ще ги напусне, ако Богът си замине.