Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.23
Деванагари
यथा हृषीकेश खलेन देवकी
कंसेन रुद्धातिचिरं शुचार्पिता ।
विमोचिताहं च सहात्मजा विभो
त्वयैव नाथेन मुहुर्विपद्गणात् ॥ २३ ॥
कंसेन रुद्धातिचिरं शुचार्पिता ।
विमोचिताहं च सहात्मजा विभो
त्वयैव नाथेन मुहुर्विपद्गणात् ॥ २३ ॥
Стих
ятха̄ хр̣ш̣ӣкеша кхалена девакӣ
кам̇сена руддха̄тичирам̇ шуча̄рпита̄
вимочита̄хам̇ ча саха̄тмаджа̄ вибхо
тваяива на̄тхена мухур випад-ган̣а̄т
кам̇сена руддха̄тичирам̇ шуча̄рпита̄
вимочита̄хам̇ ча саха̄тмаджа̄ вибхо
тваяива на̄тхена мухур випад-ган̣а̄т
Дума по дума
ятха̄ — както беше; хр̣ш̣ӣкеша — господарят на сетивата; кхалена — от злонамерения; девакӣ — Девакӣ (майката на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а); кам̇сена — от цар Кам̇са; руддха̄ — затворена; ати-чирам — дълго време; шуча-арпита̄ — измъчена; вимочита̄ — освободи; ахам ча — също и мен; саха-а̄тма-джа̄ — заедно с децата ми; вибхо — о, велики; твая̄ ева — от теб, Господи; на̄тхена — като защитник; мухух̣ — постоянно; випат-ган̣а̄т — от редица опасности.
Превод
О, Хр̣ш̣ӣкеша, о, господарю на сетивата и Боже на боговете, Ти освободи майка си Девакӣ, която злобният цар Кам̇са дълго измъчва и държа в затвора. Ти спаси също мен и децата ми от толкова опасности, които идваха една след друга.
Пояснение
Девакӣ, майката на Кр̣ш̣н̣а и сестра на цар Кам̇са, била хвърлена в затвора заедно със съпруга си, защото злият цар се боял, че ще бъде убит от осмия ѝ син (Кр̣ш̣н̣а). Кам̇са убил всички синове на Девакӣ, които се родили преди Кр̣ш̣н̣а, но Кр̣ш̣н̣а се спасил от тази участ, защото бил преместен в дома на Нанда Маха̄ра̄джа, който го осиновил. Кунтӣдевӣ и децата ѝ също били спасени от много опасности. Но към Кунтӣдевӣ Бог Кр̣ш̣н̣а показал по-голямо благоразположение – Той не спасил другите деца на Девакӣ, но запазил невредими всички синове на Кунтӣ. Той постъпил така, защото съпругът на Девакӣ, Васудева, бил жив, а Кунтӣдевӣ била вдовица и нямало никой друг, който да ѝ помогне, освен Кр̣ш̣н̣а. Това ни води до заключението, че Кр̣ш̣н̣а проявява по-голяма милост към преданите, които се намират в по-голяма опасност. Понякога Той излага чистите си предани на големи опасности, защото когато се почувстват безпомощни, те по-силно се привързват към Бога. А колкото по-силно се привързват към Бога, толкова повече напредват.