Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.17
Деванагари
इति प्रियां वल्गुविचित्रजल्पै:
स सान्त्वयित्वाच्युतमित्रसूत: ।
अन्वाद्रवद्दंशित उग्रधन्वा
कपिध्वजो गुरुपुत्रं रथेन ॥ १७ ॥
स सान्त्वयित्वाच्युतमित्रसूत: ।
अन्वाद्रवद्दंशित उग्रधन्वा
कपिध्वजो गुरुपुत्रं रथेन ॥ १७ ॥
Стих
ити прия̄м̇ валгу-вичитра-джалпаих̣
са са̄нтвайитва̄чюта-митра-сӯтах̣
анва̄дравад дам̇шита угра-дханва̄
капи-дхваджо гуру-путрам̇ ратхена
са са̄нтвайитва̄чюта-митра-сӯтах̣
анва̄дравад дам̇шита угра-дханва̄
капи-дхваджо гуру-путрам̇ ратхена
Дума по дума
ити — така; прия̄м — на скъпата; валгу — нежни; вичитра — различни; джалпаих̣ — със словата; сах̣ — той; са̄нтвайитва̄ — удовлетворявайки; ачюта-митра-сӯтах̣ — Арджуна, когото безпогрешният Бог водил като негов приятел и колесничар; анва̄драват — последва; дам̇шитах̣ — защитен от кавача; угра-дханва̄ — въоръжен със страшни оръжия; капи-дхваджах̣ — Арджуна; гуру-путрам — синът на учителя по военно изкуство; ратхена — качвайки се на колесницата.
Превод
Така Арджуна, който бе воден от непогрешимия Бог, негов приятел и колесничар, успокои с думите си скъпата си съпруга. След това облече доспехите си и взе в ръце страшни оръжия. Той се качи на колесницата си и се впусна по следите на Ашваттха̄ма̄, сина на учителя, който му бе предал военната наука.