Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.37

ॐ नमो भगवते तुभ्यं वासुदेवाय धीमहि ।
प्रद्युम्नायानिरुद्धाय नम: सङ्कर्षणाय च ॥ ३७ ॥
ом̇ намо бхагавате тубхям̇
ва̄судева̄я дхӣмахи

прадюмна̄я̄нируддха̄я
намах̣ сан̇карш̣ан̣а̄я ча

Дума по дума

ом̇знакът на възпяването на трансценденталното величие на Бога; намах̣отдаване почитания на Бога; бхагаватена Божествената Личност; тубхямна теб; ва̄судева̄яна Бога; дхӣмахинека възпяваме; прадюмна̄я, анируддха̄я, сан̇карш̣ана̄явсички пълни експанзии на Ва̄судева; намах̣смирени почитания; чаи.

Превод

Нека възпяваме величието на Ва̄судева и на пълните му експанзии: Прадюмна, Анируддха и Сан̇карш̣ан̣а.

Пояснение

Според Пан̃чара̄тра На̄ра̄ян̣а е изначалната причина за всички експанзии на Бога: Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Тези четири Божества са разположени по следния начин: Ва̄судева и Сан̇карш̣ан̣а са в центъра отляво и отдясно, Прадюмна е отдясно на Сан̇карш̣ан̣а, а Анируддха е отляво на Ва̄судева. Това са четиримата помощници на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
Тази шлока представлява ведически химн или мантра, която започва с ом̇ка̄ра пран̣ава. Основата на мантрата е трансценденталната звукова формула ом̇ намо дхӣмахи и т.н.
Смисълът на тази шлока е, че всички начинания, било то в областта на плодоносните дейности или на емпиричната философия, са безсмислени, ако в крайна сметка не са насочени към трансценденталното осъзнаване на Върховния Бог. Затова На̄рададжӣ обяснява природата на чистото предано служене, основавайки се на личния си опит в развиването на близки отношения с Бога в процеса на възходящото предано служене. Това постъпателно развитие на трансцендентална преданост към Бога достига връхната си точка в любовното служене на Бога, което се нарича према̄ и се проявява в различни трансцендентални форми, наречени раси (вкусове). Преданото служене може да бъде и смесено, т.е. в него да съществуват примесите на плодоносните дейности или на емпиричното философско теоретизиране.
Тази шлока дава отговор на въпроса на великите р̣ш̣и, оглавявани от Шаунака, за най-съкровените постижения на Сӯта, до които той стигнал с помощта на духовния си учител. Отговорът се дава под формата на химн, който се състои от трийсет и три букви. И тази мантра е отправена към четирите Божества – Богът и пълните му експанзии. Основната фигура сред тях е Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото пълните части са му помощници. Най-поверителната част от това наставление е, че човек трябва винаги да възпява и помни величието на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, и на различните му пълни части под формата на експанзиите Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Тези експанзии са изначалните Божества за всички други истини, т.е. за виш̣н̣у-таттва и за шакти-таттва.