Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.14
Деванагари
ततोऽन्यथा किञ्चन यद्विवक्षत:
पृथग्दृशस्तत्कृतरूपनामभि: ।
न कर्हिचित्क्वापि च दु:स्थिता मति-
र्लभेत वाताहतनौरिवास्पदम् ॥ १४ ॥
पृथग्दृशस्तत्कृतरूपनामभि: ।
न कर्हिचित्क्वापि च दु:स्थिता मति-
र्लभेत वाताहतनौरिवास्पदम् ॥ १४ ॥
Стих
тато 'нятха̄ кин̃чана яд вивакш̣атах̣
пр̣тхаг др̣шас тат-кр̣та-рӯпа-на̄мабхих̣
на кархичит ква̄пи ча дух̣стхита̄ матир
лабхета ва̄та̄хата-наур ива̄спадам
пр̣тхаг др̣шас тат-кр̣та-рӯпа-на̄мабхих̣
на кархичит ква̄пи ча дух̣стхита̄ матир
лабхета ва̄та̄хата-наур ива̄спадам
Дума по дума
татах̣ — от това; анятха̄ — освен; кин̃чана — нещо; ят — каквото и да бъде; вивакш̣атах̣ — желаейки да опишеш; пр̣тхак — отделно; др̣шах̣ — зрение; тат-кр̣та — следствията на това; рӯпа — форма; на̄мабхих̣ — с имена; на кархичит — никога; ква̄пи — никакъв; ча — и; дух̣стхита̄ матих̣ — неспокоен ум; лабхета — постига; ва̄та-а̄хата — носена от вятъра; наух̣ — лодка; ива — като; а̄спадам — място.
Превод
Всичко, което желаеш да опишеш като отделено от Бога, с различните си форми, имена и следствия само възбужда ума, както вятърът си играе с лодката без пристан.
Пояснение
Шрӣ Вя̄садева е обработил всички ведически произведения и е описал различните пътища на трансценденталното осъзнаване – плодоносните дейности, умозрителното знание, мистичните сили и преданото служене. Отделно от това в различните Пура̄н̣и той е препоръчал да се обожават редица полубогове с различни имена и форми. Вследствие на това обикновените хора съвсем се объркват, не знаейки как да се съсредоточат върху служенето на Бога; те не могат да открият истинския път към себепознанието. Шрӣла На̄рададева посочва този недостатък на ведическите произведения, съставени от Вя̄садева, и изтъква необходимостта всичко да бъде описано от гледна точка на взаимовръзката му с Върховния Бог. Всъщност не съществува нищо друго, освен Бога. Той се проявява в различни експанзии. Той е като корена на дървото и стомаха в тялото. За да напоим дървото, трябва да полеем корена му; когато даваме храна на стомаха, вливаме енергия във всички части на тялото. Шрӣла Вя̄садева не трябвало да съставя никакви други Пура̄н̣и, освен Бха̄гавата Пура̄н̣а, защото и най-незначителното отклонение може да доведе човека до пагубни последици в пътя му към себепознанието. Щом и най-малкото отклонение може да предизвика такова разрушение, какво остава за преднамереното разпространяване на идеи, които нямат отношение към Абсолютната Истина и Божествената Личност. Най-лошият недостатък на обожаването на полубоговете е, че поражда определено пантеистически схващания, които водят до гибелен резултат – възникване на множество религиозни секти, – а това пречи да се утвърдят принципите, изложени в Бха̄гаватам. Бха̄гаватам е единственото произведение, което може да посочи верния път към себепознанието на човека във вечните му отношения с Божествената Личност чрез предано служене, отдавано с трансцендентална любов. Аналогията с лодката, подмятана от поривистия вятър, е много подходяща в този случай. Заблуденият ум на пантеиста никога не може да постигне съвършенството на себепознанието, защото остава вечно неспокоен и винаги ще продължава да търси крайна цел.