Шрӣмад Бха̄гаватам 1.3.7
Деванагари
द्वितीयं तु भवायास्य रसातलगतां महीम् ।
उद्धरिष्यन्नुपादत्त यज्ञेश: सौकरं वपु: ॥ ७ ॥
उद्धरिष्यन्नुपादत्त यज्ञेश: सौकरं वपु: ॥ ७ ॥
Стих
двитӣям̇ ту бхава̄я̄ся
раса̄тала-гата̄м̇ махӣм
уддхариш̣янн упа̄датта
ягйешах̣ саукарам̇ вапух̣
раса̄тала-гата̄м̇ махӣм
уддхариш̣янн упа̄датта
ягйешах̣ саукарам̇ вапух̣
Дума по дума
двитӣям — втората; ту — но; бхава̄я — за благото на; ася — на тази земя; раса̄тала — от най-низшите области; гата̄м — пропаднала; махӣм — земята; уддхариш̣ян — повдигане; упа̄датта — възприе; ягйешах̣ — повелителят, или върховният наслаждаващ се; саукарам — в образа на дива свиня; вапух̣ — инкарнация.
Превод
Върховният наслаждаващ се на всички жертвоприношения дойде в образа на глиган (втората инкарнация) и измъкна земята от низшите области на вселената, за да я спаси.
Пояснение
От тази шлока се вижда, че за всяка инкарнация на Божествената Личност се посочва конкретната ѝ мисия. Инкарнацията не може да няма мисия, а тази мисия винаги е необикновена, такава, каквато нито едно живо същество не може да осъществи. Инкарнацията глиган трябвало да издигне земята от най-ужасното място в материалната вселена – владенията на Плутон. Глиганите обичат да се ровят в нечистотиите и всемогъщата Божествена Личност показала това чудо заради асурите, които били скрили земята в това мръсно място. За Божествената Личност няма нищо невъзможно и преданите я обожават дори в образа ѝ на глиган, защото тя винаги остава трансцендентална.