Skip to main content

ТЕКСТ 14

ВІРШ 14

Текст

Текст

тасма̄д екена манаса̄
бхагава̄н са̄твата̄м̇ патих̣

шротавях̣ кӣртитавяш ча
дхйеях̣ пӯджяш ча нитяда̄
тасма̄д екена манаса̄
бгаґава̄н
 са̄твата̄м̇ патіх̣
ш́ротавйах̣ кіртітавйаш́ ча
дгйейах̣ пӯджйаш́ ча нітйада̄

Дума по дума

Послівний переклад

тасма̄т – следователно; екена – с едно; манаса̄ – съсредоточаване на ума; бхагава̄н – Личността на Бога; са̄твата̄м – на преданите; патих̣ – закрилник; шротавях̣ – трябва да се слуша; кӣртитавях̣ – трябва да се възхвалява; ча – и; дхйеях̣ – да се помни; пӯджях̣ – да се обожава; ча – и; нитяда̄ – постоянно.

тасма̄т  —  тому; екена  —  єдиною; манаса̄  —  розумовою зосередженістю; бгаґава̄н  —  Бога-Особу; са̄твата̄м  —  відданих; патіх̣  —  оборонець; ш́ротавйах̣  —  належить слухати; кіртітавйах̣   —   на лежить прославляти ; ча   —   і ; дгйейах̣   —   належить пам’ятати; пӯджйах̣  —  належить поклонятись; ча  —  і; нітйада̄  —  постійно.

Превод

Переклад

Следователно с напълно съсредоточено внимание човек трябва постоянно да слуша разказите за величието на Божествената Личност, да я възхвалява, помни и обожава, защото тя е закрилник на преданите.

Тому людина має постійно з найвищим зосередженням слухати за Бога-Особу, прославляти, пам’ятати і вшановувати Його, оборонця Своїх відданих.

Пояснение

Коментар

Щом осъзнаването на Абсолютната Истина е крайната цел на живота, човек трябва да се стреми към него с всички средства. Тези четири процеса – възхваляване, слушане, помнене и обожаване – са дейности, общи за всички гореспоменати касти и начини на живот. Никой не може да съществува без тях. Дейностите на живото същество протичат в сферата на тези четири принципа. Всички дейности, особено в съвременното общество, зависят повече или по-малко от слушането и възхваляването. Всеки човек, независимо от общественото си положение, много бързо става прочут, ако вестниците започнат да го възхваляват, заслужено или не. Понякога вестниците правят реклама на политическите лидери на някоя партия и благодарение на този вид възхвала и най-посредственият човек много бързо става знаменитост. Но незаслуженото възхваляване на един недостоен човек няма да доведе до нищо добро нито за самия него, нито за обществото. Подобна пропаганда може да донесе някои временни резултати, но не може да окаже дълбоко влияние. Затова такива дейности са само губене на време. Истинският обект за възхвала е Върховната Божествена Личност, която е сътворила всичко, проявяващо се пред нас. За това подробно говорихме в началото на Бха̄гаватам, като се започне от шлоката джанма̄дй ася. Склонността си да възхвалява другите човек трябва да насочи към истинския обект на възхвала – Върховното същество. Това ще му донесе щастие.

ПОЯСНЕННЯ: Найвищою метою життя є пізнати Абсолютну Істину, отож треба робити все можливе, щоб осягнути її. Чотири заняття: уславлювати, слухати, пам’ятати та поклонятись    —    є загальними для всіх вищезгаданих каст і станів життя. Без цих життєвих засад людина не може існувати. Хоч якою є її діяльність, вона так чи так заснована на цих чотирьох засадах. Особливо це помітно в сучасному суспільстві, вся діяльність якого певною мірою залежить від слухання та прославляння. Людина може бути виходець з будь-якої верстви суспільства, але почни щоденні газети уславлювати її    —    все одно, заслужено чи ні,    —    вона дуже швидко стає відомою особою. Часто газети роблять рекламу лідерові якоїсь політичної партії, і, завдяки такому способу прославляння, пересічний чоловічок вмить перетворюється на шановану персону. Але така рекламна хвала, коли безпідставно прославляють негідну людину, не може дати добра ані людині зокрема, ані суспільству в цілому. Рекламне галасування може мати певні тимчасові наслідки, однак дарма сподіватись з того тривалого результату. Отже, такі дії    —    то марна витрата часу. Кого варто уславлювати, так це Верховного Бога-Особу: то Він сотворив усе, що явлене перед нами. Ми вже обговорювали це детально на початку цієї книги, коли аналізували шлоку з «Бгаґаватам», яка починається словами джанма̄дй асйа. Схильність прославляти інших чи слухати про інших треба скерувати на об’єкт, що поістині гідний уславлення,    —    на Верховну Істоту. І тоді запанує щастя.