Шрӣмад Бха̄гаватам 1.19.34

सान्निध्यात्ते महायोगिन्पातकानि महान्त्यपि ।
सद्यो नश्यन्ति वै पुंसां विष्णोरिव सुरेतरा: ॥ ३४ ॥
са̄ннидхя̄т те маха̄-йогин
па̄така̄ни маха̄нтй апи

садьо нашянти ваи пум̇са̄м̇
виш̣н̣ор ива суретара̄х̣

Дума по дума

са̄ннидхя̄тблагодарение на присъствието; тетвоето; маха̄-йогино, велики мистико; па̄така̄нигрехове; маха̄нтинепреодолими; апивъпреки; садях̣незабавно; нашянтиунищожени; ваинесъмнено; пум̇са̄мна една личност; виш̣н̣ох̣като присъствието на Божествената Личност; ивакато; сура-итара̄х̣други, които се различават от полубоговете.

Превод

О, светецо! О, велики мистико! Както безбожниците не могат да останат в присъствието на Божествената Личност, така твоето присъствие в миг унищожава непреодолимите грехове на хората.

Пояснение

Има два вида човешки същества – атеистите и преданите на Бога. Преданите на Бога проявяват божествени качества и затова се наричат полубогове, докато атеистите се наричат демони. Демоните не могат да понесат присъствието на Виш̣н̣у, Божествената Личност. Демоните постоянно се опитват да победят Божествената Личност, но когато Богът се появи чрез трансценденталното си име, форма, качества, забавления, обкръжение или многообразие, те веднага загиват. Казва се, че духовете не могат да останат там, където се повтаря святото име на Бога. Великите светци и преданите на Бога се числят към обкръжението му, затова присъствието им някъде веднага унищожава подобните на духове грехове. Това е становището на всички ведически писания. Затова на хората се препоръчва да общуват единствено със святите предани, за да се предпазят от пагубното влияние на демоните и духовете в този свят.