Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.39
Деванагари
मथुरायां तथा वज्रं शूरसेनपतिं तत: ।
प्राजापत्यां निरूप्येष्टिमग्नीनपिबदीश्वर: ॥ ३९ ॥
प्राजापत्यां निरूप्येष्टिमग्नीनपिबदीश्वर: ॥ ३९ ॥
Стих
матхура̄я̄м̇ татха̄ ваджрам̇
шӯрасена-патим̇ татах̣
пра̄джа̄патя̄м̇ нирӯпйеш̣т̣им
агнӣн апибад ӣшварах̣
шӯрасена-патим̇ татах̣
пра̄джа̄патя̄м̇ нирӯпйеш̣т̣им
агнӣн апибад ӣшварах̣
Дума по дума
Превод
След това той направи Ваджра, сина на Анируддха (внук на Бог Кр̣ш̣н̣а), цар на Шӯрасена в Матхура̄. После Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира извърши жертвоприношението Пра̄джа̄патя и премести огъня в себе си, желаейки да напусне семейния живот.
Пояснение
След като поставил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит на императорския трон в Хастина̄пура и направил Ваджра, правнука на Бог Кр̣ш̣н̣а, цар на Матхура̄, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира приел живот в отречение. Системата на варн̣а̄шрама дхарма, която се състои от четири степени на духовен живот и четири подразделения според качествата и работата на хората, е началото на истинския човешки живот. Покровител на тази система на човешките дейности, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира своевременно се оттеглил от активния живот, като приел сання̄са и предал управлението в ръцете на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който притежавал всички достойнства на принц. Научнообоснованата система варн̣а̄шрама дхарма разделя обществото на четири групи в зависимост от вида на заниманията на хората и на четири начина на живот. Четирите начина на живот – животът на брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄сӣ – трябва да бъдат преминати от всички, независимо от заниманията и дейностите им. Съвременните политици не искат да се оттеглят от активния живот, дори и да са достатъчно възрастни. Но Юдхиш̣т̣хира Маха̄ра̄джа, понеже бил съвършен цар, се оттеглил от напрегнатия живот на владетел доброволно, за да се приготви за следващия си живот. Всеки трябва да подреди живота си така, че последната му част, т.е. поне последните петнайсет-двайсет години преди смъртта, да може да се отдаде изцяло на предано служене на Бога, за да достигне най-висшето съвършенство в живота. Наистина е глупаво човек да посвети всичките си дни на материално наслаждение и плодоносни дейности. Защото докато умът е погълнат от плодоносни дейности, насочени към получаване на сетивно наслаждение, няма никаква възможност за освобождаване от обусловения живот, от материалното робство. Човек не трябва да следва този самоубийствен път и да пренебрегва върховната задача: постигане на най-висшето съвършенство в живота и завръщане вкъщи, обратно при Бога.