Шрӣмад Бха̄гаватам 1.15.38
Деванагари
स्वराट् पौत्रं विनयिनमात्मन: सुसमं गुणै: ।
तोयनीव्या: पतिं भूमेरभ्यषिञ्चद्गजाह्वये ॥ ३८ ॥
तोयनीव्या: पतिं भूमेरभ्यषिञ्चद्गजाह्वये ॥ ३८ ॥
Стих
сва-ра̄т̣ паутрам̇ винайинам
а̄тманах̣ сусамам̇ гун̣аих̣
тоя-нӣвя̄х̣ патим̇ бхӯмер
абхяш̣ин̃чад гаджа̄хвайе
а̄тманах̣ сусамам̇ гун̣аих̣
тоя-нӣвя̄х̣ патим̇ бхӯмер
абхяш̣ин̃чад гаджа̄хвайе
Дума по дума
сва-ра̄т̣ — императорът; паутрам — на внука; винайинам — правилно научен; а̄тманах̣ — той самият; су-самам — равен във всички отношения; гун̣аих̣ — с качествата; тоя-нӣвя̄х̣ — обградена от моретата; патим — господар; бхӯмех̣ — на земята; абхяш̣ин̃чат — предаде престола; гаджа̄хвайе — столицата Хастина̄пура.
Превод
След това в столицата Хастина̄пура той предаде царството си на внука си, който притежаваше необходимото образование и не му отстъпваше по достойнства на император и господар на цялата земя, обградена от моретата.
Пояснение
Цялата обградена от морета земна повърхност се намирала под властта на царя на Хастина̄пура. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира сам научил внука си Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който също притежавал всички необходими качества, на тънкостите на държавното управление и на това, какъв е дългът на царя към поданиците. Така преди Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира да се върне обратно при Бога, на престола се възкачил Парӣкш̣ит. Думата винайинам се отнася до Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и заслужава особеното ни внимание. Защо царят на Хастина̄пура, поне до времето на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, бил приеман за император на света? – Единствената причина била, че благодарение на справедливото управление на императора хората на земята били щастливи. Поданиците били щастливи, защото даровете на природата били изобилни – зърно, плодове, мляко, лечебни билки, скъпоценни камъни, минерали – всичко, от което те имали нужда. Хората били освободени дори от телесните страдания, от безпокойствата на ума и от неприятностите, причинявани от природните явления и от другите живи същества. Те не негодували, защото били щастливи, въпреки че понякога от политически съображения и желание за превъзходство между царете се водели сражения. Всички се подготвяли да достигнат най-висшата цел в живота, затова били достатъчно просветени, за да не се карат за глупости. Влиянието на епохата на Кали постепенно се отразило върху добрите качества и на царете, и на поданиците, в резултат от което се появило и напрежението в отношенията между управляващия и управляваните. Но дори и в тази епоха на неразбирателство между властници и поданици духовното благо и съзнанието за Бога могат да бъдат постигнати. И това е особеното преимущество на епохата.